Митология на викингите
Богове-съперници
скандинавската
митология боговете били разделени в две големи семейства - Ази
и Вани, както и в множество кланове. Те си съперничели,
понякога дори враждували помежду си и населявали изворите, небесата или
океаните. Главният бог Один бил смятан от повечето викинги за
най-могъщ, но въпреки това било много трудно да бъде поставен над останалите
богове. Например, през столетията Тор ставал все по-популярен,
особено всред моряците и селяните, които го призовавали на помощ, вместо Один.
Изобщо, в скандинавския пантеон не съществувала ясно изразена йерархия. Както в
много политеистични религии, богините имали също важна роля и не са били
ограничени с второстепенни функции. Огромното количество намерени статуи,
посветени на богинята на плодородието Фрейя, позволяват да се
приеме, че е била една от най-тачените.
скандинавската
митология боговете били разделени в две големи семейства - Ази
и Вани, както и в множество кланове. Те си съперничели,
понякога дори враждували помежду си и населявали изворите, небесата или
океаните. Главният бог Один бил смятан от повечето викинги за
най-могъщ, но въпреки това било много трудно да бъде поставен над останалите
богове. Например, през столетията Тор ставал все по-популярен,
особено всред моряците и селяните, които го призовавали на помощ, вместо Один.
Изобщо, в скандинавския пантеон не съществувала ясно изразена йерархия. Както в
много политеистични религии, богините имали също важна роля и не са били
ограничени с второстепенни функции. Огромното количество намерени статуи,
посветени на богинята на плодородието Фрейя, позволяват да се
приеме, че е била една от най-тачените.
Великани,
джуджета и елфи
Според викингите,
както и според много други народи, боговете не са се появили първи на земята.
Предхождали са ги груби на вид великани и всякакви
чудовища. При викингите обаче, великаните не изчезнали, сразени
навеки от боговете. Те били само отблъснати в далечни и негостоприемни области -
страната на ледовете, страната на огъня и тъмните подземни светове. Великаните
били опасни и необикновено жестоки, но някои от тях били много интелигентни.
Като Мимир - пазачът на извора на мъдростта. Повечето великани
обаче, живеели като зли диваци, заедно с опасни чудовища, с които сключвали
съюзи. Различни видове джуджета обитавали свят, паралелен на
света на боговете и хората. Джуджетата-ковачи живеели
изключително под земята, където майсторели оръжия и вълшебни накити. Те
притежавали невероятни тайни умения за производството им. Други джуджета,
наречени Коболди, живеели понякога в къщите на хората и нощем
помагали в най-тежките домакински работи. Хората обаче, много рядко можели да ги
видят. По принцип, джуджетата били приятели на хората и боговете, но най-често
избягвали да ги срещат. Ако някой обаче им сторел зло, те умеели да се
противопоставят и да си отмъщават. Различни от джуджетата били
елфите, които принадлежали към въздушните сфери и викингите се
страхували от тях. Тези млади и красиви същества се появявали в лунните нощи,
танцували по поляните и съблазнявали юношите, защото красотата им ги привличала
неудържимо. Почти прозрачни и неуловими, те символизирали нощните сили и
юношеските желания. Всеки, който се включвал в танца на елфите, напускал
човешкия свят. Елфите се разпръсвали при първи петли.
Според викингите,
както и според много други народи, боговете не са се появили първи на земята.
Предхождали са ги груби на вид великани и всякакви
чудовища. При викингите обаче, великаните не изчезнали, сразени
навеки от боговете. Те били само отблъснати в далечни и негостоприемни области -
страната на ледовете, страната на огъня и тъмните подземни светове. Великаните
били опасни и необикновено жестоки, но някои от тях били много интелигентни.
Като Мимир - пазачът на извора на мъдростта. Повечето великани
обаче, живеели като зли диваци, заедно с опасни чудовища, с които сключвали
съюзи. Различни видове джуджета обитавали свят, паралелен на
света на боговете и хората. Джуджетата-ковачи живеели
изключително под земята, където майсторели оръжия и вълшебни накити. Те
притежавали невероятни тайни умения за производството им. Други джуджета,
наречени Коболди, живеели понякога в къщите на хората и нощем
помагали в най-тежките домакински работи. Хората обаче, много рядко можели да ги
видят. По принцип, джуджетата били приятели на хората и боговете, но най-често
избягвали да ги срещат. Ако някой обаче им сторел зло, те умеели да се
противопоставят и да си отмъщават. Различни от джуджетата били
елфите, които принадлежали към въздушните сфери и викингите се
страхували от тях. Тези млади и красиви същества се появявали в лунните нощи,
танцували по поляните и съблазнявали юношите, защото красотата им ги привличала
неудържимо. Почти прозрачни и неуловими, те символизирали нощните сили и
юношеските желания. Всеки, който се включвал в танца на елфите, напускал
човешкия свят. Елфите се разпръсвали при първи петли.
Смъртните
богове
Противно на повечето народи, викингите вярвали, че боговете им са
смъртни. И не само смъртни, но и непрекъснато подлагани на опасности. Те
стареели много бавно и не времето ги заплашвало, а непрекъснатите съюзи между
великани и чудовища. Викингите смятали, че два гигантски вълка преследвали
ежедневно слънцето и луната. Те вярвали, че ако успеят да ги настигнат и
погълнат, това ще бъде краят на света. Те вярвали, че краят ще настъпи след
атакуването и разрушаването на обителта на боговете - Асгард.
Светът на боговете бил орисан да изчезне след последната битка, наречена
Рагнарок, в която всеки трябвало да даде доказателства за
върховното качество на война - смелостта.
Противно на повечето народи, викингите вярвали, че боговете им са
смъртни. И не само смъртни, но и непрекъснато подлагани на опасности. Те
стареели много бавно и не времето ги заплашвало, а непрекъснатите съюзи между
великани и чудовища. Викингите смятали, че два гигантски вълка преследвали
ежедневно слънцето и луната. Те вярвали, че ако успеят да ги настигнат и
погълнат, това ще бъде краят на света. Те вярвали, че краят ще настъпи след
атакуването и разрушаването на обителта на боговете - Асгард.
Светът на боговете бил орисан да изчезне след последната битка, наречена
Рагнарок, в която всеки трябвало да даде доказателства за
върховното качество на война - смелостта.
Новият
свят
Но не всичко свършвало до тук. Няколко спасили се второстепенни богове се завърнали на земята, за да се опитат да създадат новия свят. Той щял да бъде населен от спасените по чудо под кората на ясена Игдрасил мъж и жена. При изграждането на новия живот, боговете и хората се ръководели от "Златните таблици", които някога принадлежали на Один. Така новият свят щял да израстне по-миролюбив и освободен от старите демони.
Но не всичко свършвало до тук. Няколко спасили се второстепенни богове се завърнали на земята, за да се опитат да създадат новия свят. Той щял да бъде населен от спасените по чудо под кората на ясена Игдрасил мъж и жена. При изграждането на новия живот, боговете и хората се ръководели от "Златните таблици", които някога принадлежали на Один. Така новият свят щял да израстне по-миролюбив и освободен от старите демони.
Няма коментари:
Публикуване на коментар