Няма да започна този пост с някой цитат, противно на всички очаквания. Това е малка мисъл зародила се в далечните дебри на болния ми ум, които неoчаквано днес решиха така щедро да я споделят с мен.
Питам се дали някога някаде някой се е запитвал какво е хубавото в това да си "възрастен"! Истината е, че няма нищо хубаво в това да загубиш детската магия, да погледнеш грозната действителност в очите и да погледнеш в огледалото на злобата и завiста в очите на хората, виждайки отражението си.
Негативно? Уви, истината която никой не иска да признае. Независимо от това винаги има едно нещо, заради което си заслужава човек да е възрастен, а именно ШОКОЛАДА!
Винаги ми се е струвала доста интересен въпроса защо като деца никога не можеше да се яде повече от една бучка шоколад, независимо от това дали шоколада е детски (Kinder Kids предназначен специално за деца) или нормален. Макар за мен шоколода да си е шоколад и да не го деля на детски и за по пораснали. Проблемът обаче не е в това разграничение, а в това едно блокче шоколадче, което никога не иска да остава само и иска да сподели приключението с останалите. И след първото последва второто, и никой не видя кога и третото скочило!
Блокче по блокче, капка любов и щипка щастие са достатачни да накарат човек да се усмихне и да се зарадва на малките моменти в ежедневието.
И така и моето шоколадче, блокче по блокче, се стопи и щастието си отиде, но остана любовта.....
Хубавото на всеки край е че идва новото начало и новите очаквания и .... новият ми ШОКОЛАД!!!!!!!
Няма коментари:
Публикуване на коментар