Женска Сила молитви към четирите богини на Дорийн Върчу

За самостоятелна работа след участие в семинар „ЖЕНСКА СИЛА”
Покровителки на женската сила са богините Афродита – вода, Изида – въздух, Изолда – огън и Ищар – земя. Афродита- родена от водата, свързва се с Венера, планетата, която е сърдечната чакра на слънчевата система. Ерос нейно дете.

Афродита,
аз съм готова за романтична връзка, в която да бъда обичана дълбоко и истински. Моля те, Афродита, помогни ми да се освободя от всички блокажи, които биха могли да забавят или попречат на тази връзка. Моля те, да ми помогнеш да започна да излъчвам вътрешната си светлина, за да привлека голямата си любов сега. Моля те, помогни ми да се насладя напълно на тази любов и да бъда сигурна, че я заслужавам.
Прекрасна Изида,
богиньо на спокойната сила, моля те, изпълни ме с благодатната си мощ и увереност. Помогни ми да бъда като теб-изтънчена, уравновесена, уверена и любяща. Помогни ми да летя като орел във всичко, което правя, да вдъхновявам и помагам на другите, докато се рея тъй високо.
Любяща Изолда,
моля те нека от моята ръка към сърцето ми да потече енергията на страстта, изпълнена с прекрасна и романтична любов. Благодаря ти, че излекува всичко, което би могло да ми попречи да се наслаждавам на страстта и романтиката. Благодаря, че отвори сърцето ми за истинската любов.

Божествена
Ищар, сега стоя заедно с теб сред чистата светлина. Благодаря ти, че ме обгръщаш в тази светлина и ме заливаш с енергията на любовта. Аз жадувам за тази любов, за това те моля да утолиш жаждата ми. Отмий от мен следите от страха и ме очисти напълно от всички други плашещи мисли. Освободи ме, освободи ме, освободи ме. Премахни всички остатъци от лоши чувства и съмненията. Сега аз съм свободна и готова да приема истинска любов. Истина е . Благодаря ти, Ищар.

Зареждане с Любов

Прави се всеки ден

Събираме ръце в триъгълник и го местим сърце-гърло-трето око-коронна чакра.

Всички мои чувства са чувства на Любов.
Всички мои думи са думи на Любов.
Всички мои мисли са мисли на Любов.
Всички мои знания са знания на Любов.
Да пребъде Любовта (отваряме ръце) в цялата вселена за най-висше благо (съединяваме ги пред сърцето).

Благодарствена молитва

Благодаря, за всичко в моя ден сега. Аз съм твоето дете (име и фамилия), мой космически Баща и Майка. Дойдох тук на Земята на (дата на раждане), благодарение на своите родители (имена).
Сега разбирам, че радостта е енергията на творчеството, която помага на всичко да се случва бързо, лесно и по най-добрия начин за хората, които участват в него. Благодаря, че съм тук и сега.
Благодаря за сълзите и страданията, които ме направиха човек, който разбира и съчувства, усеща болката и мъката, страдал е и се е мъчил. За това никога няма да ги причиня на другите.
Благодаря за загубите и разделите, защото сега знам да ценя всеки миг от присъствието на всеки човек в моя живот.
Благодаря за изпитанията, трудностите и неуспехите, които ме направиха по силен, по-издържлив и по-мъдър човек. Сега ценя своята енергия и сила и не ги пилея неразумно, от суета или заради капризите на моето Его.
Благодаря за бедността, глада и липсата на блага и вещи, защото те ме научиха да ценя това, което имам сега. И да благодаря за него.
Благодаря за болестите и неразположенията, които ме научиха да ценя дара на здравето и да се отнасям с любов към своето тяло - храм на душата ми.
Благодаря за мрака, който понякога обзема моята душа, защото така оценявам колко важна и ценна е светлината на прозрението, мъдростта и разбирането за нещата в мен и около мен.
Благодаря за самотата, която ми даде времето да се опозная и да оценя ролята и ценността на приятелите.
Благодаря за отчаяниета и съмненията, които ми показаха колко силна и важна е вярата.
Благодаря за омразата, която ми показа колко лечебна и живителна е любовта - най-мощната и лечебна енергия, която винаги е в мен и около мен.
Благодаря и за тази молитва, която ме накара да опозная себе си и да оценя колко е прекрасен всеки миг. Защото той никога няма да се повтори повече.
Затова избирам да живея пълноценно, с любов, радост и благодарност сега, всеки миг от този ден от тази нощ. И така, докато ми е отредено да живея тук и сега. Благодаря за Дара на Живота и за Дара на Оттеглянето след него. Нека бъде така, както е горе, тук, долу, в мен и около мен. Благодаря!!!
Нина Ничева

Молитва за любов

Аз съм огънят на любовта и се моля:
Благодаря ти,Създателю,за живота,който ми дари.
Благодаря ти.че ми даде всичко,което ми е било наистина необходимо.
Благодаря ти за възможността да имам това красиво тяло и този прекрасен ум.
Благодаря ти,че живееш в мен с цялата си любов,с чистия си и безкраен дух,с топлината и лъчистата светлина.
Благодаря ти,че използваш думите, очите и сърцето ми, за да споделяш любовта си, където и да отида.
Обичам те такъв, какъвто си, и тъй като съм твое творение, обичам и себе си такъв, какъвто съм.
Помогни ми да запазя любовта и покоя на сърцето си и да превърна тази любов в нов начин на живот и да живея в любов до края на дните си.
Амин.

Молитва за свобода

Затвори очи, отвори сърцето си, усети извиращата от сърцето ти любов.
Съсредоточи вниманието си върху белите си дробове, сякаш само те съществуват. Изживей насладата, че дишаш. Ти удовлетворяваш най-насъщната си нужда: да дишаш. Поеми дълбоко въздух и почувствай как той изпълва дробовете ти с любов. Защото въздухът е любов. Въздухът е живот, значи е любов. Вдишвай, докато тялото ти поиска да издиша. Издишай с наслада, защото си се освободил от вътрешните отрови. Удоволствие е да удовлетворяваш всяка потребност на тялото си. Дишането е голяма наслада. Само то е достатъчно, за да си винаги щастлив, да се наслаждаваш на живота. Да си жив, е напълно достатъчно. Изживей насладата да си жив, да изпитваш любов... И се помоли:

Създателю на Вселената,
Днес те молим да дойдеш и да споделиш с нас силния съюз на любовта. Знам, че истинското ти име е любов, че за да общувам с теб, трябва да споделя твоите вибрации, твоята честота, защото ти си единственото, което съществува във Вселената.

Помогни ми днес да бъда като теб, да обичам живота, да бъда живот, да бъда любов. Помогни ми да обичам като теб - безусловно, без очаквания, без задължения, без да съдя. Помогни ми да обичам и да приема себе си, без да съдя, защото когато съдя, намирам се за виновен и изпитвам нужда да бъда наказан.

Помогни ми да обичам безусловно всяко твое творение, особено другите хора, всичките си роднини и познати. Защото когато ги отхвърлям, аз отхвърлям себе си, а когато отхвърлям себе си, аз отхвърлям Теб.
Помогни ми да обичам другите такива, каквито са, безусловно.
Помогни ми да ги приема такива, каквито са, без да ги съдя, защото когато ги съдя, аз ги намирам за виновни, обвинявам ги и изпитвам потребността да ги наказвам.

Днес изчисти сърцето ми от цялата емоционална отрова.
Освободи ума ми от критичността, за да живея в пълен покой и в съвършена любов.
Днес е специален ден. Днес отново отварям сърцето си за любовта, за да мога да кажа на всеки "Обичам те" без никакъв страх, от цялата си душа. Днес аз ти се принасям в дар. Ела при мен, използвай гласа, очите, ръцете и сърцето ми, за да осъществим съюза на любовта с всеки.
Създателю, помогни ми днес да бъда като Теб. Благодаря Ти за всичко, което получавам днес, особено за свободата да бъда самия себе си.
Амин.

Книгата ,, Четирите споразумения" /или както още е известна -,,Толтекска книга на мъдростта"/
на дон Мигел Руис

Славянски митични същества

---

С това понятие в славянското езичество се наричат всички духове, приказни образи и т.нар. вещи люде — жреци, вещици, магьосници, знахари и пр.

Баба Яга
Баба Яга е славянско митично същество описвано като стара зла жена с магически способности. В повечето случаи е просто славянско име за вещица имаща същите харакеристики като западната си братовчедка (метла, къщичка на кокоши крака).
В Италия нейното съответствие е Бефана (Befana). Смята се че през нощта срещу 6 януари Бефана пуска през комина чорапчета пълни със сладкиши за добрите деца и въгленчета за непослушните. В Италия 6 януари е официален празник.
Използва за сплашване на децата, когато са непослушни. Заплахата е, че Баба Яга (или Дядо Яго) ще дойдат да ги отнесат в голям чувал.

Банник
Банник е славянски дух, обитател на банята. С магическите си способности банниците развързвали езиците на къпещите се хора. Често се явявали с вида на близък роднина — възрастен мъж. Тези духове имали важно значение според късните славяни, тъй като в банята, на четири очи, се споделяли най-големи тайни, сключвали се тайни договори, планирали се заговори. И така, ако човек успеел да улови банник и да го принуди да проговори, можел да научи много тайни за околните. Най-лесно банникът се заплашва с огън или слънце, бидейки същество свързано с водата и влагата.

Брегини

Брегини (още Берегини, Брягини) — двойка славянски женски духове, обитаващи бреговете на реки и езера.
В древността славяните вярвали само в две свръхестествени сили, които управлявали света — злият дух Упир и благотворните Брегини (*bergyne). Първият създавал всяко зло и беда по света, а вторите отговаряли за доброто, за късмета, за щастието.
Славяните си представяли Брегините като неразделна двойка — девойка и старица. Те бдели над родилките по време на раждане и закриляли новороденото от зли духове, които биха се опитали да го откраднат.
С времето славянската религия се развила и се появили антропоморфните божества. От този период нататък представите за Брегините коренно се променили. Те придобили черти на зли духове, които вредят на хората и отвличат деца, а положителните им функции били прехвърлени на по-късните Рожденици. Най-често изобразявали Брегините като същества с торс на жена и с крака, опашка и криле на граблива птица.

Блатник

Блатник (още Блатний, Болотной, Blatny) е славянски дух, обитател на блатата.
Вярвало се, че на дъното на всяко блато, блатните духове трупат съкровища векове наред и ревниво ги пазят от натрапници. Затова ако човек се приближи много до някое блато, блатниците могат внезапно да изскочат от тинята и да го завлекат на дъното, за да го удавят.

Вампир

Вампирът (Въпир, Кръвник, Упир) е зъл възкръснал мъртвец — кръвопиец.
Когато умрелите не бъдат оплакани и погребани според традицията, или са умрели по непристоен, неестествен начин, или приживе са извършили много грехове или са се занимавали с чародейство (черна магия), боговете не ги допускат в света на мъртвите, където да намерят покой. Душите им остават в света на живите, където блуждаят и страдат, и се превръщат в зли духове.
Тези зли духове можели да се връщат обратно в мъртвите си тела, или да се вселяват в чужди трупове и да ги вдигат от гроба, превръщайки се по този начин във вампири. Труповете им посинявали и се подували, но запазвали телесната си цялост, без да се разлагат дълго след смъртта. Те излизали нощем да тормозят хората, да заплитат косите им (което обърква мислите и намаля силата на човека), да пият кръвта им, да ги душат насън, да омесват храната им с изпражнения, да им носят кошмари, да им вредят по всякакъв друг начин и дори да носят смърт.
Древните славяни изпитвали велик страх пред вампирите и това си проличава в жестоките начини, които изобретили за да се предпазват от труповете, за които вярвали, че са вампирясали — режели главите им и ги слагали мужду краката, за да не могат да си ги открият; режели ходилата им, за да не могат да бродят или ръцете, за да не могат да пакостят с тях; овързвали с въжета цялото тяло или го притискали с огромни воденични камъни, забивали в сърцето кол от трепетлика или дрян, или нажежен шиш, или гвоздей, или гарванов нокът — зад дясното ухо.
За някои вампири смятали, че отклоняват реките и предизвикват суша или разнасят епидемии — техните гробове заливали с вода или направо уринирали върху им. Също изравяли трупа и го изхвърляли в блато. За предпазване от вампири също произнасяли молитва: „Съхрани нам от руки, от мору, и от вещицу и въпиру, и от плеадницу...“ или: „Да заклопит вилам челюст; заклопи и вампирам челюсти, верзи и в море клокотеще и кипеще тамо да пребивают до скончание века“.
Някои вампири се връщали при семействата си и се опитвали да възстановят стария си начин на живот, така сякаш не са умирали. Един такъв вампир се върнал от гроба при жена си и дори се сношавал с нея. От такава връзка се ражда дете, което, което приживе нощем се превръща във вампир и може да вижда, открива и разпознава другите вампири, като ги гони и убива. Други вампири се превръщат денем в животни — най-често кучета, вълци, котки, кукумявки и черни петли. Така една жена без да знае се омъжила за вампир, след което черно куче всеки ден я гонело, ръфало и разкъсвало полата й. Когато една вечер тя казала за това на мъжа си, той се ухилил и тя видяла парцалчета мужду зъбите му. Усъмнила се, тя намерила сребърна игла, мушнала го в корема и той се пръснал, оплисквайки всичко в кръв. Вярвало се още, че ако вампир се ожени за жена и тя го обича три години, той става отново обикновен жив човек.
Както по всичко личи, вампирите са славянско „откритие“. Те са характерна и общоразпространена черта на древнославянските суеверия. Идеята за вампира произхожда от древнославянската вяра в световния зъл дух Упир.

Веда

Ведата в славянската митология и българския фолклор е женско същество от рода на самодивите и русалките, което причинява зло на хората.

Върколак

Върколак (още вълколак, влакодлак, вуколак) — в славянската митология, зъл възкръснал мъртвец или човек обладан от зли духове, който при пълнолуние се превръща във вълк и яде трупове.
Ако човек разяри лесник, той може да го превърне във върколак. Върколаците живеят в изоставени воденици, ханове, плевници и край кръстопътища, далеч от села и градове. Който мине покрай обиталищата им, те го нападат, удушават, изпиват му кръвта или направо го изяждат. Върколаците могат да примамят и прелъстят жени, да встъпят в полово сношение с тях, в резултат на което се раждат деца, които нямат хрущял на носа, виждат злите духове и имат свръхестествени способности (виж сдухач). Сред българите и сърбите се вярвало, че върколаците предизвикват слънчеви и лунни затъмнения, отхапвайки част от небесното светило.
Суеверието за върколаците същестува още и сред гърците, под името βρυκόλακας (вриколакас) и сред румънците, при които думата звучи като pricolic (приколик).

Водник

Водник (Воденик, Водяной, Водяник, Wodzanoy) в славянската митология е дух — господар на реки, потоци и извори. Водникът е повелител на русалките. Често вреди на хората.
Водниците рядко излизат от водата и най-често обитават водите около воденици. Според народните вярвания те са зеленикави дребни старци, покрити с блатна трева, вместо окосмяване. Водникът е мнителен и претенциозен, изисква специално уважение. Ако не го получи — поврежда водениците, разгонва рибата, а понякога посяга и на човешкия живот.
В руските приказки водниците яздят гигантски сомове. Те са техни любимци и им довличат телата на удавниците от повърхността на дъното. Поради това в руския фолклор сомовете се наричат „чёртова лошадь“, т.е. дяволски кон.

Див

Див и диви в славянската митология са две абсолютно различни неща, които често биват смесвани и бъркани.
Див е едно от наименованията на бога-сътворител Род, и произхожда от праиндоевропейската дума за бог — *dyēus, което вероятно е било името и на първичния върховен бог в религията на индоевропейците.
Много по-късна митологична идея, характерна само за славянската митология, е тази за дивите люде, които в някои източници биват наричани просто диви, а в ед.ч. и див. Дивите са злотворни човекоподобни демони с животински глави или лапи.
В изследванията на славянския фолклор двете понятия често се бъркат и това е причина за възникването на някои противоречия, относно ролята на бог Род и неговия характер. Някои учени разглеждат всички източници споменаващи 'Див' като отнасящи се до бога сътворител и поради това го описват като второстепенен демон. Други (основно руски) изследователи твърдят, че в повечето по-късни източници „Див“ се употребява в смисъла на „див човек“, един от дивите люде и не касае първичното божество — демиург Род.

Диви люде

Диви люде (Горски люде, Люди дивие) в славянската митология са човекоподобни демони, целите покрити с тъмна козина, обитаващи гъстите планински гори. Ако човек неволно наближи бърлогите, където са оставени децата им, те се нахвърлят с крясъци върху него и го разкъсват. Понякога, обаче, могат да се смилят над изгубено в гората човешко дете и да го отгледат като свое.
В древноруските легенди дивите люди обитават далечни приказни земи. Сред тях някои са многоглави, други имат кучешки глави (песоглавци), птичи глави и крака, криле и пр. В „Слово о плъку Игореве“ и други източници, дивите люди се наричат просто диви: „Дивъ кличетъ връху древа“ или „уже връжеся дивъ на землю“.

Домовик

Домовик (Домовой, Домник, Дед, Стопан) в славянската митология е дух на починал родоначалник или праотец на семейството. Вярвало се, че той е бил толкова привързан към дома и наследниците си приживе, че след смъртта си е останал да обитава родовата истба, да бди и да се грижи за бъдните поколения. Основна негова грижа е поддържането на семейния огън, поради което обитава огнището или пещта, печката.
Славяните особено са почитали домовика — заделяли храна от празнични трапези и я оставяли край огнището за да се нахрани и той. Преди всяко ново начинание, семейството приготвяло специална „стопанова гостба“, канело роднини и дружно отправяли въпроси и молитви за благословия към прадедския дух, след което гуляели. Вярвало се че след като е измолена помощтта на домовика, нещата ще потръгнат добре. Когато се местели в нов дом, стопанката взимала живи въглени от старото огнище, занасяла ги в новото жилище и измолвала от домашния дух да се засели там. Домовикът понякога вреди, друг път помага на стопаните, в зависимост дали са почтителни към него или от настроението му. Особено важно е домакинята да си върши добре работата и да не го оставят гладен. Когато иска храна той потропва из стаите през нощта, докато хората спят. Ако не му обърнат внимание домовикът се отвръща от тях и ги постигат болести и нещастия.

Домница

Домовица (Домница, Домашница, Домашна Баба) в славянската митология е женски домашен дух — партньор на домовика. Вероятно е друго име за Кикимора.

Жар-птица

Жар-птица в славянската митология е вълшебна птица с многоцветни, сияещи като огън пера. Жар-птица обитава короната на Световното дърво и е вестител на божествената воля, тъй като има способност да мигрира между света на боговете Прав и света на хората Яв. Също така огнената птица охранява плода на живота — златната ябълка, която расте по клоните на Дървото.
За Жар-птица се вярвало също, че може да се преражда. При смъртта си тя се превръщала в пепел, а след това отново можела да се възроди от пепелта. Това вярване е славянското проявление на общо-индоевропейската идея за прераждащата се огнена птица Феникс.

Змей

Змей (Змаj) в славянската митология е демон с вид на огромно огнедишащо чудовище, подобно на дракон. Змеят е висша зла сила, пратеник на бога на злото Чернобог, и се стреми да разруши божествения ред — Правда. Змейовете отклоняват или спират облаците и дъждовете, предизвикват суши като заприщват реки, пресушават езера, или унищожават реколтата с дъждовни порои и градушки, причинявайки масов глад.
Змеят може да се превръща в красив млад мъж и да подмамва или отвлича жени. От техния сексуален контакт се раждат юнаци. Понякога змейовете принуждават селата, край които живеят, да им дават като данък млади девойки. В противен случай змеят спира реките или отравя езерата.
Пръв враг на змея е бог Перун — върховният господар. Той преследва змейовете и влиза в единоборство с тях като винаги побеждава след дълга и опасна борба, по време на която се разразяват страховити бури и стихии.
Богът-конник Ярило също встъпва в битка със змея всяка пролет, което израз на борбата между доброто и злото, между зимата и лятото.
Сред южните славяни се вярва, че някои змейове (хали) са добротворни — пазят селата си от други змейове и помагат на хората в беда. Начин да се прогони зъл змей от селото е фолклорният ритуал „Гонене змей“. При него всички неженени мъже от селото се събличат чисто голи, събират се в дружина и тръгват да обикалят въоръжени. Вдигат шум и мушкат навсякъде, където може да се е скрил духът на змея. Ако срещнат човек по улиците може да го набият, защото змейовете често се превръщали в хора. Накрая всички заедно се изкъпвали в река, така че силата на водата да отнесе злите енергии.

Караконджул

Караконджул - думата има турски произход /още - караконджо/, но е навлязла трайно в българската демонология. Тя означава зъл дух в тялото на животно, което напада закъснелите хора вън от дома им през нощта. Много често пътникът не знае накъде да тръгне, може да обърка посоките. Съществото злосторничи само до първи петли, след това изчезва внезапно.

Кикимора

Съвсем в дуалистичния контрастен дух на славянската вяра, Кикимора едновременно помага и вреди на хората, като по традиция всичко зависи от тях самите. Така, ако домакинята поддържа усърдно дома си, Кикимора по цели нощи ще върши от домакинската работа за другия ден, ще вдъхва доволство и спокоен сън на децата, но ако домакинята е немарлива, мързелива, Кикимора ще стене от здрач до зори, ще дърпа косите на децата, ще ги буди посреднощ и ще ги плаши, нарочно ще пакости, разхвърля и мърси, така че и малкото свършена работа да отиде нахалост.
Вероятно образът на Кикимора първоначално е възникнал като олицетворение на духа на починала по-стара домакиня от същия дом. Тук дом носи не толкова значението на къща, а на сбор от хора — близки родственици — които живеят под един покрив. Добре е да се вземе под внимание, че до края на 7 век от н.е. славяните живеят в строг патриархален строй, в който най-малката обществена единица не е семейството, а целият род, който живее и работи заедно.
Родът е обединение на кръвен принцип, в което всички хора са в родствени връзки един с друг и имат общи баща или дядо и майка или баба. И когато се е случело бабата, най-старата домакиня, основателката на рода да умре, наследниците й са предполагали, че духът й остава в дома. Тя е била толкова привързана и закрепостена към него, че и след смъртта си е носела домашните си задължения, продължавала е да бди над порядъка като Кикимора, със стонове и пакости принуждавайки наследничките си да си вършат съвестно работата. В подкрепа на такова предположение е съставката „-мора“ в името на Кикимора, с която дума славяните обозначавали душите на умрелите.

Ламя

Ламята е митологично женско същество с иконографски вид на грамадно влечуго с остроноктести крака, кучешка глава и остри зъби. Според преданието, устата ѝ е толкова широка, че може да глътне човек или добиче. Тялото ѝ е покрито с жълти люспи. Чести са образите с три или девет еднакви глави. Ламята се среща често в народните песни и приказки. Живее на дъното на морето или в пусти гори, спира водите на кладенци, реки и езера, също като самодивите. По този начин кара хората да жертват някого, за да го изяде.
Въпреки страховитостта ѝ някои юнаци излизат на борба с нея и я побеждават, като отрязват главите ѝ. Най–често такива юнаци са Крали Марко, Бранко юнак и Храбро юнак. Врагове на ламите са змейовете.

Мори

Мори (още мари, нави, мавки, мрави) — в славянската митология, нечисти, лоши мъртъвци, неживи. Най-общо това са всички зли духове на умрели хора.
Хората които загинат от неестествена смърт (убити, самоубийци, жертви на нещастен случай) или приживе са извършили тежки престъпления и носят големи грехове, душите им не биват допускани до света на мъртвите Нав и остават в Яв (света на живите). Тук те непрестанно страдат и се превръщат в зли духове — вампири, върколаци и пр. — които излизат нощем и мъчат, тормозят и убиват хора. Някои мори носят главите си подръка, застават под прозорците и назовават по имена обитателите на къщата. Ако някой в просъница отговори на повикването, той скоро ще умре.

Мрава

Мравá — в митологията на българските славяни е зъл женски дух-кръвопиец. Вярва се, че мравата се явява нощем и пие кръв, най-вече от родилките и децата. Начин да бъде смутена е човекът да размърда палците на краката си.
Вярването в мрава е особено добре запазено сред българите мохамедани и се свързва с древнославянския митичен образ на морите.

Мусаил

Мусаил в славянската митология е най-висшият горски дух-главатар на лесниците и на всички горски твари и духове.

Нави

В славянската митология навите (или навляци) представляват превърнали се в птици души на умрели некръстени бебета. Преминават през ранна пролет и късна есен и понякога изпиват кръвта на малки деца. Издават звуци, подобни на бебешки плач.


Неживи

Неживи (още лоши мъртви, зли мъртви, мори, немъртви, нечисти) — според славянската митология, зли духове на починали хора, които не са успели да преминат в Долната земя и да намерят покой. Те са обречени на тежки страдания в материалния свят, и от озлобление вредят на живите.
Славяните вярвали, че духът на починалия не може сам да намери пътя между световете на живите и на духовете, поради което организирали оплаквания и траурни церемонии. Така те привличали духовете на прадедите, които да посрещнат душата на оплаквания и да я отведат.
Ако някой бъдел застигнат от преждевременна смърт или се самоубиел, или не бил оплакан и погребан според традицията, прадедите не идвали да го посрещнат и духът му оставал заключен в Яв. Такива духове обикновено се превръщали във вампири или върколаци.
Подобна била и посмъртната съдба на хора извършили тежки грехове или престъпления. Богинята на смъртта Мора не ги допускала в Нав и те оставали завинаги в Яв.

Овинник

В славянската митология-дух обитател на плевниците и оборите. Овинникът има вид на огромна черна котка с големина на куче с горящи като въглен очи.

Орисници

Наречници (още нарюкници, орисници, рожделници, съдници, съдбеници, суденицы) — в славянската митология, три сестри-феи, които се появяват край новороденото дете и му наричат — предсказват му съдбата.
Според сърбите, първата фея предсказва смъртта, втората болести, недъзи и беди, а третата — щастливите събития от живота.
Вярвало се, че наречниците са невидими и никой не може да ги чуе, освен майката или друга възходяща родственица на новороденото дете. Подслушаното не можело да бъде казано другимо под страх от онемяване. У българските славяни имало обичай вечерта след рождението бабата да стои будна край детето, за да чуе орисниците.
Ако огънят в стаята се поддържал и била оставена храна край огнището, орисниците щели да бъдат по-милостиви в определянето на съдбата. С тях се свързва и традицията под възглавницата на детето да се оставя златна монета — един вид „подкуп“.
Пряко от мита за наречниците и техните функции произлиза вярването, че животът на човека е предначертан и предвещаното не може да бъде избегнато. Оттам идват и поговорки от типа „Така му било писано“ и „Такова му било наречено“.

Русалки

Русалка — в славянската митология, воден женски дух, тясно свързан с фолклора на съвременните славянски народи и със славянската обредност .
Русалките обикновено седят по бреговете на реки и езера. Когато късат косите си, предизвикват наводнения. Ако изсъхне кожата им, умират завинаги. Обикновено русалки стават душите на удавени момичета, убити и хвърлени в река или завлечени под водата от речния дух водник. Той е техен господар, но тайно те го мразят и понякога помагат на хора, за да объркат плановете му.
Според българските поверия през нощта срещу Спасовден русалките „сеят“ роса по нивите, за да станат плодородни. И тази роса има целебна сила. Затова на сутринта хората излизат и се търкалят в росната трева, за да са здрави през годината. Така могат да се излекуват и болните от русалска болест. Лек срещу нея е русалското цвете росен. То цъфти много кратко време с красиви и благоуханни червени цветове по скришни горски полянки.
Казват, че в тази нощ русалките минават да оберат цветчетата на росена, за да се накичат с тях. Това ги развеселява, те стават по-милостиви към хората и ги лекуват. Затова търсещите изцеление отиват вечерта преди Спасовден да пренощуват на поляна с нацъфтял росен.

Самодиви

Самодивите в славянската митология и българския фолклор са красиви женски горски духове с чисто човешки облик, родствени на вилите. Всяка вечер те се събират на една и съща поляна в най-отдалечените гъсти гори, наречена хорище. Там цяла нощ танцуват боси вълшебно хоро, облечени в чисто бели ризи, отдавайки почит на боговете. По време на танца си едва докосват земята със стъпала, а стъпканите вълшебни билки разнасят силно лечебно ухание. Поради това болните хора, които съберат достатъчно смелост, отивали да пренощуват край хорището, а към тях самодивите се отнасяли необичайно благосклонно, докато в повечето случаи били твърде зле настроени към хора и при среща им нанасяли множество вреди. Чисто голи самодивите често яздят едри елени със златни рога, които са техни любимци. Ако по време на лов човек убие такъв елен, покровителката му отмъщава жестоко на ловеца, като го ослепява или му праща болест, следвана от сигурна смърт. За такива болни се казвало, че са болни от самодивска болест и ако посмеели да се появят на хорище, тамошните самодиви веднага ги разпознавали и ги умъртвявали със смъртоносни писъци. Самодивите трудно устоявали на красиви млади мъже, на които помагали както могат — превръщали се в бели коне и ги пренасяли където пожелаят и дори се случвало да им дадат три бели конски косъма. След време, ако изпаднел в беда, мъжът можел да запали един от космите, при което съответната самодива се появявала и го измъквала от ситуацията. Самодивите се страхуват от слънчевата светлина и поради това на развиделяване всички бързо напускат хорището и се укриват в горските усои, и няма опасност от неприятна среща с тях през деня. В българския фолклор са популярни образите на Магда, Дена, Гюра, Димна самодива, които са посестрими на всички юнаци, като Крали Марко и Секула детенце.

Таласъми

Таласъм (още дракос) — зъл дух, обитател на къщи и сгради, най-често изоставени. Характерен е за българския фолклор.
През деня таласъмите се крият на тавана, в избата или в стопанските помещения на двора. Някъде се възприемат като духове на неживи. Блуждаещите им души търсят покой, убежище и когато намерят подходящ дом, трудно може нещо да ги изгони от там. Дори напротив, таласъмите правят всичко възможно да прогонят хората, в чиято къща са се заселили.
Според българските поверия, за да се отърве от таласъм, стопанинът на дома трябва да го извика на предварително приготвена трапеза и да го излъже, че празнуват сватба. След като постои на масата, човекът трябва да стане и да каже, че е време да отидат на сватбеното празненство, след което да отведе таласъма в отдалечена хижа в гората (някога е имало много такива заслони на ловци, овчари и дървари). Когато стигнат нарочената колиба, човекът отваря вратата, поканва таласъма вътре, оставя му малко храна и оплетена на възли прежда и под предлог, че отива да доведе и сватбарите, залоства вратата отвън. Вярва се, че таласъмите са домошари и не могат да търпят недовършена домашна работа и ръкоделие край себе си. Всичко разпръснато или омотано се залавят да го оправят, така че кълбо заплетени конци обемат вниманието им задълго. Опасно е обаче скитайки из гората, човек да влиза в чужди колиби, защото ако там е изоставен таласъм, той ще тръгне с него и ще се засели в дома му.

юда

Юда (още юда-самовила) — славянски зъл женски дух с човешки облик, сроден на самодивите и вилите. Обитават гори и планини и са характерни за вярванията на южните славяни, особено на българите.
Юдите имат големи магически способности, занимават се с билкарство и отровителство. Понякога се явяват пред млади мъже, омайват ги с красотата си и ги придумват да се оженят за тях. Ако мъж се ожени за юда, тя отвлича душата му в света на мъртвите, Нав, а тялото му залинява и умира. За да се предпазят от юди в някои райони на България мъжете носели пришити към поясите си листа от вратика и босилек. Вярвало се, че тези растения отблъскват злите духове.

юнак

Юнак — приказен образ, характерен особено за южните славяни. Юнакът в най-общ смисъл е едър млад мъж, с нечовешка сила и свръхестествени способности. Българският юнашки епос назовава няколко най-известни сред юнаците — Крали Марко, Вълкашин, Момчил Юнак, Дете Дукадинче. Характерно за юнаците е, че те не се обичат помежду си, дори открито враждуват и се борят за надмощие. Още при раждането вълшебниците — наречници им предричат необикновена съдба от която те не успяват да се отклонят. Борят се със злото и неправдите, с изедници и потисници на народа. Сблъскват се с чародеи, самодиви и змейове, които почти винаги преборват и подчиняват на волята си.

Явина

ЯВИНА, СЕНКЯ — зъл дух, сроден на вампира; появява се от кръвта на убит човек четиридесет дни след убийството и броди нощем из ония места толкова време, колкото е оставало на убития да живее при нормални обстоятелства. Скитайки, духът крещи, дрънка, трещи, създавайки голяма суматоха, помежду което извиква имена на близки, познати или пък на убийците си. Ако някой чуе името си и отговори на повикването, Явината го убива на място или му нарича зла участ и скорошна смърт. Човек може да се предпази от нея с огън и вода.

Уикипедия

Мара - доста противоречив образ в славянската митология. Мара, Мора, Морена, Марана, Маржана, Морана - освен като богиня на смърта и зимата, тя е свързвана и с настъпващата пролет, есенната жътва и плодородието. Странна на пръв поглед смесица, но не и ако се вземе пред вид нейната женска същност. Жената майка имаща право да дава живот, да храни и да го контролира - всеки да живее според колкото е заслужил. Образа на жената водач на рода от времената на матриархата. В такъв вид тя се явява, като тъмната страна на Макоша - богинята-образ на предяща жена, държаща в ръцете си съдбата на живота и смърта (Ма - майка, Кош(т) - съдба).

Нека си представим, че нищо живо не умира - светът ще се препълни. За това са помислили и предците ни. В този ред на мисли, Мара има не леката задача да дарява право и място на живот на тези, които ще дойдат занапред. Да отнема живота в името на наследниците, да внася ред и баланс в природните процеси. Всяко живо същество, умирайки, връщайки се към земята е залог за това, че животът ще продължи. Не случайно царството на Мара е Долната Земя - мястото от където идваме всички, материалното небитие - поставено в противовес на Земята, като място за битие на живите същества. Подобен характер има култът към Сет в Древен Египет, към кръвожадната Кали в Индия, а рошавата Хел е пълното съответсвие на Мара в нордическите саги. Подобен заряд носят и келсткият празник Хелоин и мексиканският Ден На Мъртвите.

Разбираемо е защо хората не обичат Мара. Именно за това, името и е свързвано с други непонятни сили, дори е отъждествявана и с различни зли духове и нечисти сили. В днешни времена името и можем да намерим в думи като :

1. мор - масова смърт или нещо причиняващо масова смърт;
2. мрак - от старославянското морок;
3. море - неблагоприятно място за оцеляване;
4. кошмар - от старославянското кош - съдба и мара - сънища вещаещи/показващи смърт;
5. кикимора - освен като домашен дух с непостоянен и неразбираем характер, кикимора е известна и като жена на Лещ, Лес, Лесник (горски дух), срещата с кикимора в блатото или гората е смъртоносна, а в най-съвременен вариянт кикимора се използва като обидно нарицателно за жена с цел злепоставяне;
6. омара - летен мор - жега;
7. умора - архаично значение - довеждане до смърт (в изрази като - "...уморихте я тази жена..."), съвременно значение - изтощение;
8. мараня - треперещия въздух по време а летен мор - жега.

Интересни са произхода и разпространението на думата и образа в различните езици и митологии. Мара е санскритска дума значеща смърт, разрушение. Мара е духът/демонът опитал се до поведе Буда по пътя на декаденството - символ на убиец на духовния живот. В скандинавската митология, Мара е дух, възсядащ гърдите на човек по време на сън и измъчващ го с кошмари. В английския език през германския е навлезнала думата nightmare означаваща кошмар - Нощна Мара.



Вещица/Вещер - Името само говори за себе си. Вещ - знаещ човек (мъж или жена). Сравнено с руското Ведьма или полското Wiedźma, срещаме корен със същото значение вед - ведать, wiedzę - от старославянското ведя - виждам, прозирам умствено - знам. Жена или мъж със знания, най-често в медицината. Правещи отвари за лек, за помятане, за съкращаване на мъките, за полова мощ (любовно биле), за сън, намествали кости и стави и т.н. Синоними са знахар,знахарка - отхново корена е свързан със знание. Поради странния на вид и неразбираем за непосветените люде характер на занятието им, то често е свързвано с магия. Магията и целебните умения несвързани с християнската църква, са отричани и заклеймявани - от където идва и недоброто им име. На по-късен етап образите на такива хора са свързвани с други персонажи от славянската митология - с този на Мара и на блатните Кикимори. Чести са асоциациите с Баба Яга. Всъщност Баба отново е нарицателно за знаеща и/или притежаваща житейски опит (мъдра) жена.



Змей,Хала,Ламя - Странен образ съчетаващ в себе си храктеристиките на влечуго и човек, обладващ свръхестествени способности, труден - почти невъзможен за убиване, прелъстител на девойки, носител на демоничното начало, притежаващ хитър и лукав нрав. Ако направим паралел с различните митологии :

1. Змея изял растението на Ут Напищим, което щяло да донесе вечен живот на човечеството в месопомаските митове;
2. Змията изкарала човека от Градината на Едема в Стария Завет;
3. Борбата на Господ с Левиатан в Стария Завет (Йов 3:8, Псалми 74:14, Исая 27:1);
4. Нееднократаните борби на бог Тор със змията на сътворението Мидгард (детето на Локи) в Старата Еда (епичен цикъл древно-скандинавски саги);
5. Свети Георги победил базилиска;
6. Зигфрид убил дракона Фафнир в древногерманската сага Пръстенът на Нибелунгите;
7. Добриня Никитич и Змей Горинич в руската приказка;
8. Братът победил ламята в приказката за златната ябълка от българския народен епос;
9. Постоянните борби между Ярило (слънчевия бог у славяните) и змеьовете

Змея се явява извечния враг на човека, поради което са в постоянно единоборство. Най-лесно можем да го оприличим на неподвластините човеку природни стихии, с които е в постоянна борба и винаги до сега излиза победител. С особено лошо око се е гледало на жена нарочена за змеево либе - такава, която връща всички сватове или със странно и/или непристойно поведение. Това е бил особен акт на отрицание, изключване от обществото, накзание за нестандартното им поведение.

Re: Славянски божества

Белобог — бог на доброто, на живота и светлината
Велес — бог на мъдростта, богатството и стадата
Даждбог — бог на слънцето, на плодородието и изобилието
Даня — богиня на водата
Дид — бог на плодородието и любовта
Догода
Додола — богиня на дъжда и плодородието
Доля — богиня на съдбата, на щастието и на добрия късмет
Жаровит — бог на войната
Жива — богиня-създателка на живота
Зори — богини спътници на бог Даждбог
Коледа — бог на прероденото зимно слънце, на възраждането и надеждата
Къпало — бог на лятното слънце
Лада — богиня на любовта и брака, човешката майка
Ладо — спътник на Лада, бог на любовта и бащинството
Лел — бог на плодородието и пролетта
Леля — богиня на плодородието и пролетта
Мокош — богиня на изобилието и семейното богатство
Мати Земля — майката-земя
Месец
Мора — богиня на зимата и смъртта
Недоля — богиня на лошия късмет, на нещастието
Пеперуна — богиня на дъжда
Перун — върховен бог-гръмовержец, господар на бурите и дъждовете
Погода
Подага
Позвизд
Поревит
Радигост — бог на пътниците, търговците и гостоприемството
Рожденици — богини на плодородието, зачеването и рождението; покровителки на бременните и родилките
Руевит — бог на плодородието и виното
Сварог — бог-създател на огъня, небесен повелител, покровител на занаятите
Сварожич — бог на пламъка, на земния огън, на войните.
Световит — върховен бог на западните славяни, надзирател на четирите посоки на света
Снигна — бог на зимата и снега
Стрибог — бог на ветровете и властта, покровител на владетелите
Троян — бог на справедливостта и мира, надзирател над трите свята на Световното дърво
Хърс — бог на есенното слънце, на прераждането и лечението; хипостас на бог Даждбог
Чернобог — бог на подземния свят Нав, господар на злото

Славянски божества

Древните славянски племена са били многобройни, разпръснати, без регулярни връзки помежду си, или каквито и да е държавни формирования. Това обуславя факта, че няма единна система от божества, а вариации в различните племена. Все пак има някои божества, които са били общи, или поне широко разпространени сред значителен брой племена.
Такива са например Перун, Троян, Велес, Лада, Ярило, Род и т.н.

Според славяните, божествата са били по-съвършени от човека същества, които са знаели, можели и имали повече. Поради тези си качества те са можели да контролират и изменят материалния свят, да насочват човешкото битие и да моделират обстоятелствата в него. Така, ако човек ги уважавал достатъчно, ако ги почитал по установения от традицията начин, ако следвал предписанията им, те го закриляли и му помагали, а в противен случай всячески го затруднявали, причинявайки му множество вреди.

Интересна особеност на славянските богове е, че голяма част от тях са многолики. Божествата са имали различни въплъщения и проявления, поради което често били изобразявани с няколко лица или глави. Така например славянският бог на мира, реда и възмездието Троян (наричан още Триглав) имал три глави, като всяка изобразявала един от боговете в троицата Сварог-Перун-Велес. Бог Поревит имал пет различни лица, бог Световит — четири, а Руевит — седем.

Род (наричан също Див, Диа или Дий)
Изначалният, първичният бог - прародител на божествата, творец на Вселената и нейн уредник. Род е върховният вселенски принцип, който установява божествения закон Правда; той е покровител на родовите връзки, на родството и съюза вътре в рода. В дълбока древност, в самото космично Начало съществувал сам бог Род, а освен него нямало нищо друго. По-късно той създал Вселената и трите свята Прав, Нав и Яв, и уредил всичко в тях, като заложил върховния принцип на баланс между елементите и установил висшия закон Правда, на който трябва да се подчиняват всички същества - телесни и безтелесни, всяка материя и енергия. В славянското езичество Див (Род) е едно от най-старите божества, унаследено от древната индоеврпейска религия. Богът - прародител, богът - съзидател Дивос / Дйевос е почитан още от пра-индоевропейците и неговият образ се запазил у всички индоевропейски народи: у славяните - Див, у прото-гърците - Дйевс (по-късно Зевс), у италийците - Дяус Питер (по-късно Юпитер), у иранците и индийците - Дева, у балтите - Дива и т.н.

Сварог
Сварог е върховният небесен бог. Господар и родител на боговете. Господар на божествения свят Прав, творец и приносител на огъня. Сварог е едно от първите божества, създадени от великия творец Род. Съпруга на бог Сварог е богинята на земята и живота Мати-Земля, а от тяхната съпружеска връзка се раждат по-младите богове като Даждбог, Перун, Лада и т.н.
Някога Сварог бил върховен господар, но с времето синът му, гръмовержецът Перун, го изместил и усвоил властта над земята и хората. Оттогава Сварог следи за спазването на вселенския закон Правда на небесата, сред боговете, и се интересува само от небесните дела.

Перун
едно от най-могъщите славянски божества, сътворител на гръмотевицата и светкавицата, носител на бури и дъжд, поради което има и плодородни аспекти, закрилник на бойците и предводител на отрядите по време на битка; почти навсякъде е върховен бог. Името му се извежда от индо-европейския корен "перк", "парг", което означава "удрям", "поразявам" и в общия славянски се е развило в "пiерун", "piorun", "parom", т.е. гръм, светкавица.
Някога господар на всичко и върховен бог бил Сварог - богът на небето и първичния огън. Той бил мирен бог - баща и съзидател. Имал трима сина - Даждбог Сварожич, добрият златолик бог на слънцето, топлината, светлината и живота, закрилник и дарител на хората; яростният Сварожич - бог на земния огън, чието първо име не бива да се произнася и за това почти никой не го знае; и Перун Сварожич - страховитият и жесток бог на мълниите, гръмотевиците, бурите, ураганите, градушките и войните, възмездител и наказател на хората, пазител на световния ред. Когато славяните започнали да се разселват, те се сблъсквали с много чужди племена и животът им се превърнал в постоянна война за оцеляване, поради което започнали да отдават по-голяма почит на войнствения Перун, отколкото на миролюбивия Сварог. Така Перун се превърнал във върховен повелител, измествайки баща си.
Но освен мълниеносец, рушител и наказател, Перун е и благодетел - дъждовете които предизвиква носят живот и плодородие на земята; за да поощри праведните хора, той им помага и ги дарява за добрите им дела; а жестокостта и строгостта му внасят и утвърждават реда сред людете, защото ако нямаше кой да ги контролира и възмездява, те сами биха се унищожили един друг и биха затрили целия човешки род.

Троян
Троян означава "троен", т.е. с три части/ глави, както потвърждава и другото му име - Триглав. Това е троичният бог - блюстител на световния ред и пазител на божествения закон Правда. С трите си глави Троян гледа към всеки един от световете на Световното дърво - Прав (небесата), Яв (земята) и Нав (преизподнята). Той наблюдава богове, хора и нави, вижда и знае всичко което те правят, и е техен съдник - когато бъде нарушен Редът, Правдата, Троян не се колебае да донесе казън всекиму. Бил особено почитан от западните славяни в средновековния град Стетин (дн. полския Шчечин), където му издигнали светилище. Идолът му имал три глави, а очите и устите му били завързани със златоткан воал, което е израз на стремежа на хората да го умилостивят - те символично прикривали погледа му, за да не вижда всичките им грехове, а устата - за да не са твърде сурови присъдите, които изрича.

Лада
богиня на красотата, любовта, брака, семейния живот; човешката майка, защитница на човешкия живот и закрилница на жените. Към нея следва да се отправят молитвите за лична защита, за майчина защита над нейните деца. Особено почитан сред всички славяни свръхестествен персонаж, Лада съчетава едновременно елинските Хера и Афродита, германските Фрея и Фриг. Такова едно съчетание между сексуалното привличане, страстта, плътската любов и брачното целомъдрие е сравнително рядко в езическите вярвания. То е достоверен свидетел на отношението на патриархалното езическо общество към любовта и брака.
Свързана с богинята Лада и с омъжването по любов била традицията, след езическите славянски фестивали в края на пролетта, младежи и девойки да излизат на смесени групи в гората и да се връщат едва на следното утро. Този обичай бил изкоренен най - трудно сред новопокръстеното славянство и често е изтъкван от повърхностно запознати с въпроса автори като израз на езическата безнравственост и пошлост. Той обаче несъмнено е много по-практичен и полезен за общественото здраве от друг един, превърнат във висше християнско благонравие, обичай младоженците да се виждат за пръв път едва на сватбата си. Такива церемониални "нощни разходки" са изигравали ролята на по-късния християнски годеж и чрез тях младите хора са затвърждавали съществуваща вече помежду им духовна връзка, опознавали са се и заедно са се подготвяли да встъпят в брак, която подготовка е от особена важност за бъдещата здравина на семейството, т.е. на рода, на цялото.

Легенди за Сътворението у древните славяни

Легендата за трите сокола
Летели в небето над безкрайното Море три сокола. Единият летял отпред, а другите два - отзад. Първият избирал пътя и предвождал другите два, които го следвали. Този, който летял зад дяснот крило на първия сокол, стискал в клюна си сноп класове, пълни със зърно и гледал нагоре, към Небето. Другият, този който летял зад лявото крило, стискал в клюна си буца суха земя и гледал надолу, към дълбините на Морето. Първият сокол бил Прародителят на всичко - бог Род, вторият сокол бил светлият Белобог, а третият сокол - мрачният Чернобог. Дълго летели трите сокола, но изведнаж Чернобог отронил от клюна си буцата земя, която полетяла към бездънното Море и вълните я погълнали. Тогава, по волята на бог Род, той се превърнал в сива патица и се гмурнал чак до дъното на развълнуваното Море, взел буцата пръст, издигнал я над вълните и бог Род я превърнал в Остров. По негова воля, всред острова се издигнала чак до Небето висока бяла Планина, а на върха й израстнал грамаден Дъб. Около планината обикаляли Слънцето и Луната и от едната страна било Ден, а от другата - Нощ. След като направил всичко това, бог Род-Соколът кацнал на върха на величествения Дъб и тогава настъпило време да действа Белобог. В миг, той се превърнал във величествен Орел, стрелнал се високо, високо в Небесата и хвърлил от високо житните зърна. Зърната паднали в плодната земя и ден след ден за тях започнал да се грижи Ярило. Тогава бог Род заповядал на Белобог и Чернобог да дарят с душа всички същества на земята. Дал им той вълшебен чук и заповядал да удрят с него по Камъка, който лежал на върха на Планината, в подножието на величествения Дъб. Белобог и Чернобог се превърнали в могъщи великани и започнали да удрят с все сила по Камъка. Заудрял с вълшебния чук Белобог и на всички страни се разлетели живи искри, блестящи като злато. След него, Чернобог заудрял с вълшебния чук и в същия миг излетели черни врани и пълзящи змии. От този момент, душите на живеещите според законите на Правдата приличали на златните искри, а на тези, които живеели според Кривдата, душите им били като черните врани и пълзящите змии.


Легендата за яйцето
В началото на времето, Светът бил обгърнат от непрогледна тъмнина. Но Всевишният създал Златно яйце, в което бил затворен Род, създателят на всичко живо. Тогава Род, със силата на Любовта разрушил своята тъмница и създал Вселената - безчислено множество звездни светове, а също и нашия земен свят. Слънцето излязло от лицето му, светлият Месец - от гърдите му, Звездите - от очите му, ясната Зора - от веждите му, тъмната Нощ - от мисълта му и буйният Вятър - от диханието му. Така Род създал всичко, което виждаме около нас, всичко, което наричаме Природа. Той отделил видимия свят, явното - Яв, от света на невидимото, духовното - Нав. Той отделил също Правдата от Кривдата. След това Род поставил Слънцето, което излязло от лицето му в златна лодка, а Месеца - в сребърна лодка и те започнали да обикалят около Земята. Накрая, от божесвения му дъх се родил Сварог - Небесния Отец. Сварог завършил миротворението и станал господар на Земния свят и на Божието Царство. Той издигнал дванадесет стълба, подпиращи Небосвода. Така бил създаден Света, в който живеем.

Исландските Еди

Едите са събрани народни приказки в алитеративен стил, отнасящи се до нордическата митология и северните герои. Те са част от скалдическата традиция на устно творчество, записани от учени и изследователи преди да бъдат окончателно изгубени. Най-известните сред тях са исландската Стара Еда (известна още като Поетическата Еда) и Младата Еда (известна още като Еда в проза), които са били записани през XIII век.
Старата Еда е сборник от старонордически поеми, запазени предимно в исландския средновековен ръкопис Кодекс Региус. Наред с Младата Еда на Снори Стурлусон, Старата Еда е най-важният източник за скандинавската митология и германските героически легенди, достигнал до наши дни.
Кодекс Региус бил написан през XIII век, но се появил отново едва през 1643 г., когато станал собственост на Брюнйолфур Свейнсон, тогава епископ на Скалхолт. По това време Младата Еда вече била получила популярност в Исландия, но изследователите вярвали, че в миналото съществувала „Стара Еда”, съдържаща езическите поеми, цитирани от Снори в неговата книга. Когато Кодекс Региус бил открит, тази теория била доказана. Брюнйолфур приписал авторството на ръкописа на Земундр Учения, който бил исландски свещеник от XII век. И макар съвременните изследователи да отхвърлят Земундр като автор на творбата, тя все пак се среща и под името Земундар Еда.
Епископ Брюнйолфур изпратил Кодекс Региус като подарък на датския крал, оттук и неговото име —„кралски ръкопис”. Векове наред той бил съхраняван в Кралската библиотека в Копенхаген, но през 1971 г. бил върнат на Исландия.

Стил

Стиховете са написани в алитеративен стил. Основният използван стил е форнюрдислаг, наред с малахатр. Останалата част (близо една четвърт) била написана в льодахатр.
Езикът на поемите е в по-голямата си част ясен и директен. Въпреки че кенингите се срещат често, те не достигат нивото, използвано в скалдическата поезия.

Митологични поеми

Включени в Кодекс Региус

• Völuspá Волуспа „Предсказанието на пророчицата” — оттук Толкин взема имената на Гандалф и джуджетата в „Хобит”
• Hávamál Хавамал „Песен за високостоящия”
• Vafþrúðnismál Вафтруднисмал „Песен за Вафтруднир”
• Grímnismál Гримнисмал „Песен за Гримнир”
• Skírnismál Скирнисмал „Песен за Скирнир”
• Hárbarðsljóð Харбардсльод „Песен за Харбард”
• Hymiskviða Хюмисквида „Песен за Хюмир”
• Lokasenna Локасена „Локи в спорове”
• Þrymskviða Трюмсквида „Песен за Трюм”
• Alvíssmál Алвисмал „Песен за Алвис”
• Völundarkviða Волундарквида „Песен за Волунд”

Невключени в Кодекс Региус

• Baldrs draumar Балдрс драумар „Сънищата на Балдр”
• Rígsþula Ригстула „Песен за Риг”
• Hyndluljóð Хюндлульод „Песен за Хюндла”
• Völuspá in skamma Волуспа ин скама „Кратката Волуспа”
• Svipdagsmál Свипдагсмал „Песен за Свипдаг” — тази творба включва две отделни поеми:
  - Grógaldr Грогалдр „Заклинанието на Гроа”
  - Fjölsvinnsmál Фьолсвинсмал „Песен за Фьолсвид”
• Gróttasöngr Гротасонгр „Песен за Гроти” (невключена в много издания)
• Hrafnagaldr Óðins Храфнагалдр Одинс „Гарвановата песен на Один”, (късна творба, невключена в много издания).

Героически песни

В Кодекс Региус

Песни за Хелги

• Helgakviða Hjörvarðssonar Хелгаквида Хьорвардсонар „Песен за Хелги, син на Хьорвард”
• Helgakviða Hundingsbana I or Völsungakviða Хелгаквида Хундингсбана I или Волсунгаквида „Първа песен за Хелги, убиеца на Хундинг”
• Helgakviða Hundingsbana II or Völsungakviða in forna Хелгаквида Хундингсбана II или Волсунгаквида ин форна „Втора песен за Хелги, убиеца на Хундинг”

Забележка: Хелги Хьорвардсон и Хелги Хундингсбани са двама различни герои, въпреки че свързващата проза в Старата Еда казва, че първият се е преродил във втория.

Цикъл за нифлунгите

• Frá dauða Sinfjötla Фра дауда Синфьотла „За смъртта на Синфьотли”
• Grípisspá Гриписпа „Предсказанието на Грипир”
• Reginsmál Регинсмал „Песен за Регин”
• Fáfnismál Фафнисмал „Песен за Фафнир”
• Sigrdrífumál Сигрдрифумал „Песен за Сигрдрифа”
• Brot af Sigurðarkviðu Брот аф Сигурдаквиду „Част от поемата за Сигурд”
• Guðrúnarkviða I Гудрунарквида I „Първа песен за Гудрун”
• Sigurðarkviða hin skamma Сигурдарквида хин скама „Кратка песен за Сигурд”
• Helreið Brynhildar Хелреид Брюнхилдар „Брюнхилда отива в Ада”
• Dráp Niflunga Драп Нифлунга „Смъртта на Нифлунгите”
• Guðrúnarkviða II Гудрунарквида II „Втора песен за Гудрун”
• Guðrúnarkviða III Гудрунарквида III „Трета песен за Гудрун”
• Oddrúnargrátr Одрунаргратр „Плачът на Одрун”
• Atlakviða Атлаквида „Песен за Атли”
• Atlamál hin groenlenzku Атламал хин гроенленску „Грендландската песен за Атли”

Вж. „Легендата на Сигурд и Гудрун”

Песни за Йормунрекр

• Guðrúnarhvöt Гудрунархвот „Подтикът на Фудрун”
• Hamðismál Хамдисмал „Песен за Хамдир”

Героическите поеми могат условно да се разделят на три — историята на Хелги Хундингсбани, историята на нибелунгите, и историята на Йормунрекр, крал на готите. Те по произход са съответно скандинавски, германски и готски.

Невключени в Кодекс Региус

Някои от легендарните саги включват стихове в стила на Едите. Това важи с особена сила за Херварар сага

• Hlöðskviða Хлодскива „Песен за Хлод” („Битката на готите и хуните”), част от Херварар сага.
• Събуждането на Ангантюр. Част от Херварар сага.
• Sólarljóð Соларльод „Песни за слънцето”.

Тази поема, която също не е включена в Кодекс Региус, понякога се публикува със Старата Еда, въпреки че е християнска и принадлежи към литературата на Средните векове. Творбата е написана в льодахатр и използва множество езически символи.

Други творби, свързани с Едите

• „Еда в проза” на Снори Стурлусон” в голямата си част използва Старата Еда
• „Волсунгасага” е основана на по-голямата част от цикъла поеми за Нифлунгите. Заради няколко липсващи страници от Кодекс Региус, „Волсунгасага” е най-старият източник на информация за нордическата версия на историята за Сигурд. Запазени са едва четири стиха, които се цитират във „Волсунгасага”.

Еда в проза

Младата Еда (известна още като „Еда в проза” или „Еда на Снори”) е исландско поетическо ръководство, което съдържа и множество митологични разкази. Целта му била да помогне на исландските поети и читатели да вникнат в алитеративната поезия и да разберат значението на много кенинги, широко използвани в скалдическата поезия.
Творбата била написана от исландския учен и историк Снори Стурлусон през 1220 г. Достига до наши дни в седем ръкописа, написани в период 1300-1600 г.
„Еда в проза” съдържа пролог и три отделни книги – „Гюлфагининг” (ок. 20 хил. думи), „Скалдскарпармал” (ок. 50 хил. думи) и „Хататал” (ок. 20 хил. думи).

Персийска митология

Персийската митология се развива в сегашния Иран преди около 1500 години преди новата ера .След около 1000 години религия позната като Зороастрианизъм се появила в района на Персия.В нея се вярвало в същите работи като в старата но включвала и нови митове и богове.Резултата от това била митология основана на космическата битка между доброто и злото.
Корените на персийската митология идвали от Южна Русия и Централна Азия някаде около 1500 година преди новата ера , Индо-Европейските хора мигрирали на юг от степите в страни познати сега като Турция , Иран и северна Индия.Тези които се остановявали в Иран се наричали Перси.Тяхната митология имала много общо с ранния Хиндуизъм и вероятно се развивала от Индо-Европейски източници.С времето Персийците започнали да се влиаят и от Месопотамия която се намирала на западната им граница.
Човекът който променил религията им се казвал Зороастер , той бил пророк роден през 628 години преди новата ера , неговата религия преобладавала в Персия преди появата на Исляма.Гръцки историци пишат че най-ранните данни за Персийската митология иват от Зороастрианиската свещенна книга – Зенд Авеста.Голяма част от Зенд Авеста била изгубена след като Александър Македонки завладява Персия през 334 година преди новата ера.
В основата на Персийската митология с били два много силни бога близнаци.
Ахура Мазда е саздатяля , той е бога на светлината,истината и добротата.Неговия враг Ариман е бога на тъмнината , лъжите и злото , създател само на унищожението, болестите и бедствията.Светът бил тяхното бойно поле.И макар че били напълно равни съдбата на Ахура Мазда била да победи,затова той е също така познат като Мъдрият Лорд - върховен бог на Персия.
Древно персийската митология също така включвала и богът Митра който е бил бог на войната,слънцето и закона , той се превърнал в голям култ в Римската империя.
Анахита е била богинята на водата и плодородието.
Веретрагна бил бога на победата , той се появил на земята в десет форми – вятър,бик,кон,камила,гарван,овен,глиган и човек.
Но Зороастер избрал за върховен бог само Ахура Мазда което е била една от първите стъпки към монотеизмът.
На Ахура Мазда и било заповядано да създаде седем архангела наричани Амеша Спентас , те представлявали изстината,силата,безсмъртието и други аспекти от съществуването му.
В Персийската митология се включват и герои и крале.Героят Траеталона се бил срещу Ази Дахака – той е триглав демон контролиран от Ариман.Когато Траеталона наръгал Дахака в гърдите от раната започнали да пълзят змии и гущери.За да предотврати бедите които Ази Дахака щял да нанесе на света той го заключил в планина където ще остани докато не започни края на света , когато това стани Дахака ще се освободи и ще бъде убит от друг герой на име Кересаспа.
Легендарния крал Бахрам Гур се появява често в поеми и песни като е представян за велик поет и много добър ловец.
Най-великия от всичи герои бил Рустум чието приключение започва в Шан Намах (Книгата на Кралете) написана от поета Фридави около 1010 година преди новата ера.
В Персийската митология най-често засяганата тема е битката между доброто и злото , между Ахура Мазда и Ариман.Но те не били единствените замесени в тази битка.Армия от ангели наречени Язатас се били на страната на Ахура Мазда.Ариман пък имал своя армия от зли духове наричани Дрегванти и Деваси.Хората също участвали в битката,всеки човек трябвало да избере дали да последва истината или лъжата.Разтенията,животните и всичко друго също имало право на избор.
Ахура Мазда създал света като изпратил лъч от своята чиста светлина в празното пространство между него и Ариман който го атакувал,тогава Ахура направил заклинание което да укроти Ариман за 3000 години и създал последното си произведение Гайомарт – първия човек.Но в отговор на това Ариман изпратил първата жена демон на земята за да убие Гайомарт.
Вавилонските астрономи кръстили съзвездия на техните богове.
Звездата Сириус представлява бога на дъжда Тищрия който се бил срещу Апуша.
Тищрия бил под формата на бял жребец а Апуша под формата на черен кон,те се били три дни.Тогава се намесил Ахура Мазда и Тищрия победил злия демон.
Когато Гайомарт умрял той се превърнал в две разстения които пък се превърнали в първата жена и мъж на име Маша и Монор.Те били родители на цялото човечество,но Ариман ги заблудил че той е тяхния създател и когато те повярвали на тази лъжа злото и страданието нахлуло на земята.
Легендата за Рустум показва човешкия принос в битката между доброто и злото,той бил толко силен и смел че краля го направил военноначалник на армията си.Тогава Белия Демон отвлякал краля и Рустум организирал спасителен отряд.По време на пътуването си Рустум прекосил пустинята,убил дракон,и цяла армия от демони.Той успял да премине през тези препиятствия благодарение на неговия кон Рукш и войн наречен Ахулад.Историята за Рустум свършва в пещерата на Белия Демон където той изтръгва демоничното му сърце.
Според Персийската митология когато един човек умре той отива в отвъдното.Душата на човека трябва да премине през въжен мост наречен Чинват.Чистите души минават през моста без проблеми и отиват в рая , но за опетнените моста пропадал и ги водел право в ада.
Зороастрианизмът е първата религия в която се споменава за края на света.
Краят ще започне при появата на тримата спасители синовете на Зороастер.
При появата на първия спасител Хушедар слънцето ще спре на едно място за десет дни и хората няма да ядат месо през това време.
Когато втория спасител се появи слънцето ще се скрие за двайсет дни и хората ще спрът да пият мляко.И точно когато светът ще е близо до спасението злия дух Ази Дахака ще се освободи от затвора си , и само след като бъде убит ще пристигне третия спасител Сошиант и хората ще спрът да ядат и разстенията и ще живеят само на вода което ще позволи на всеки войник на доброто да се бие и да победи злите врагове.
Тогава светът ще бъде погълнат от огън и разтопен метал за три дни и всеки който някога е живял на земята ще се завърне на нея чрез огъня но тези които са опетнени ще изпитват адски мъки докато преминават през огъня.Тази последна битка ще прогони злото от земята и ще остави само невинните хора за да боготворят Ахура Мазда.
Перскийската митология оставила голямо влияние върху света и най-вече в Еврейската религия.
Митолозите смятат че Християнската и Ислямска вяра произлизат от Произлизат от Персийската митология защото Персите са били първите които са боготворили само един върховен бог.
Нехарактерно за другите митологии Персийската се разпространява изван кориците на древните книги , тя е оцеляла хиляди години и дори и до ден днешен има групи Иранци които все още боготворят Ахура Мазда.Други последовтели на Зороастрианизмът съществуват в Индия.Персийската митология е оставила белег дори и в съвременния свят.