Авицена е латинизираното име на големия ислямски мислител и философ Абу Али Сина. Неговият род е от източните иранци, а той самият е роден в град Бухара, един от големите икономически и културни центрове на Средна Азия, през 980г. Този мъдрец, който по-късно станал най-влиятелната фигура в ислямското изкуство и наука, си спечелил редица прозвища като ,,Принца на лекарите’’, ,,Водач сред мъдреците’’ и ,,Божието доказателство’’, още приживе./19,26/ .Още от най-ранна възраст Авицена проявявал забележително влечение към учението и впечатлявал своите преподаватели със силната си памет, голямото старание и любознателност. До десетата си година изучил целия Коран и граматиката, а след това се заел да изучава логика и математика. Усвоил бързо тези предмети и започнал да се занимава с физика, метафизика и медицина. Биографичните данни за Авицена са единодушни, че до шестнадесетата си година той усвоил всички науки, съществуващи по негово време, с изключение на метафизиката, представена в едноименния труд -
Метафизика на Аристотел, който въпреки че изчитал многократно и дори наизустил, не успял да разбере. Тази пречка била премахната, когато той случайно попаднал на коментара на Ал-Фараби върху
Метафизика, с помощта на който си изяснил всички затрудняващи го въпроси. Впоследствие главните му усилия и внимание се съсредоточили върху изучаването на философската проблематика.
В съчиненията на Авицена, от които са се съхранили почти 250, ако броим и кратките му трактати и писма, се разглеждат почти всички теми, познати в Средновековието. Неговите трудове са предимно на арабски език, но има и такива на персийски, като
Книга за науката,посветена на Ала ад Даулах, която представлява първия философски труд на съвременен персийски език./19,29-30/
Философските трудове на Авицена включват перипатетическия шедьовър
Книга на изцелението, латинската
Sufficientia, която е най-обемистата енциклопедия, написана някога от един човек,
Книга за спасението,Фонтанът на мъдростта и неговия последен и може би най - велик шедьовър -
Книга за наставленията и забележките. Освен това той написал множество трактати по логика, психология, метеорология, музика, космология и метафизика. Авицена има и ,,езотерични’’ трудове, отразяващи неговата ,,Източна философия’’, сред които най-значимите са
Трактат за любовта, трилогията
Живият син на Бодърствуващия, Трактат за птицата и
Логиката на хората от Изтока. В областта на медицината Авицена съставил прочутия
Канон, който представлява може би най-влиятелния труд в историята на медицината и на Изток все още се преподава по него. Абу Али Сина има и няколко религиозни съчинения, включващи не само трактати върху конкретни религиозни теми като например смисъла на съдбата и свободната воля, но и коментари върху няколко глави от Корана./19,30-31/
Гореспоменатите съчинения на Авицена представляват един значим аспект на твърде разнообразния корпус на неговото литературно творчество и още повече подчертават богатото съдържание на неговото дело, обхващащо широка гама на познания: от научни наблюдения и експерименти до онтология, от математика до гносис и метафизика, от логика до коментари върху Свещената книга писание./2,41/
Целия живот на Авицена демонстрира поведението на един проникновен мислител, който е принуден да се съобразява с религията и с капризите на онези, които държат жезъла на властта. Само трескавата изследователска работа внася спокойствие и хармония в сравнително краткия му жизнен път. Той умира в град Хамадан през 1037 година, където е издигнат паметник в негова чест, а в нашия век, през 1954 година, в същия град е издигнат и великолепен мавзолей, който напомня на поколенията за един от най-големите творци и мислители на средновековието.
1.1 Философските идеи на Авицена
Онтология
Метафизиката на Авицена е свързана с онтологията и именно изучаването на битието и неговите характеристики заема основно място в метафизическите му размишления. Според него ,,реалността на вещта зависи от нейното съществуване и познанието за тази вещ е познание за за нейния онтологически статус като ключово звено във веригата на универсалното битие, което определя всички нейни атрибути и качества. Всичко във вселената поради самият факт на съществуването си е въвлечено в Битие, но Бог, Който е източникът и Създателят на всички неща не е първото звено във веригата’’./19,32/
Ибн Сина твърди, че Бог предшества Вселената и е по-скоро трансцедентен по отношение на нея.
Размишленията на ислямския мислител за битието се базират на две основни разграничения, характерни за неговата онтология. Тези разграничения се отнасят до същината, природата и съществуването на вещта, от една страна, и от друга страна необходимостта, възможността или невъзможността за съществуването на тази вещ. Когато човек мисли за нещо, неговият разсъдък незабавно разграничава два аспекта на това нещо: единият е неговата природа, която представлява всичко, включващо се в отговора на въпроса ,,Какво е това?’’, а другият е неговото съществуване. За разсъдъка същността е отделна от съществуването в смисъл, че може да се мисли за същността на даден обект, без да се интересуваме дали той съществува, или не. Във външния свят обаче същността и съществуването на всеки обект са едно; те не са два компонента. Само при анализа, който прави човешкият разсъдък, могат да бъдат разграничени тези два компонента и човек разбира, че всеки обект във Вселената има своя същност, която се допълва от съществуването му./19,33-34/
След като прави това основно разграничение, Авицена подчертава, че съществуването на обекта е от първостепенно значение, а същността не е нищо повече освен онтологичната му ограниченост, която разсъдъкът постига като абстракция. Тясно свързан с това фундаментално разграничение между същност и съществуване е начинът, по който Ибн Сина разделя битието на следните подгрупи: невъзможно, възможно и необходимо. Това деление, което е възприето както от по-късни мюсюлмански философи, така и от западни схоласти не е формулирано от Аристотел, а от Авицена. Всъщност Авицена базира цялата си философия върху разграничаването на тези три подразделения и взаимната връзка на същността и съществуването във всеки един случай. Освен това деление на възможните битиета на вечни и временни и постоянни и преходни, той разделя битието и в зависимост от това дали то е субстанция или акциденция. От своя страна, категорията субстанция се дели на следните три вида:
Разум - напълно ограничен от материята и потенцията.
Душа - ограничена от материята, но нуждаеща се от тяло, за да се проявява
Тяло - поддава се на деление и има дължина, ширина и дълбочина
Следователно елементите на Вселената, които са условни и възможни в своята цялост, са разделени също така на три субстанции, представляващи различните области на космоса и формиращи съставните части на Вселената.
Космология и ангелологияАвицена започва своите занимания върху космологията и космогонията с идеята да покаже как многото произлиза от Единия, Който е същевременно трансцедентен спрямо всяка множественост. Докато в метафизиката основната цел на Ибн Сина е да демонстрира условния характер на Вселената, то в космологията неговата цел е да очертае границата между Принципа и Неговите проявления. Във философията на ислямския мислител космологията е тясно свързана с ангелологията и ангелът има изключително решаваща роля, както в самата космология, така и в процеса на духовна реализация. Той се заема да опише процеса на сътворяването на Вселената, използвайки принципа, че от Единството, може да произлезе само нещо едно и идеята, че сътворяването се осъществява чрез умозрение.
,,Процесът на сътворяване, или придаването на съществуване са едно и също, тъй като именно посредством съзерцанието от по-висшите редове на реалността се пораждат по-низшите. От Едното, Необходимо Битие, Което е източникът на всички неща се поражда едно - единствено битие-битие’’/19,37/, което Авицена нарича Първия Разум и което отговаря на върховния ангел. Процесът продължава до пораждането на Десетия Разум и деветото небе, което е небето на луната. Оттам нататък ,,субстанцията’’ на Вселената вече не е достатъчно чиста, за да породи друго небе. В подлунния свят - светът на промяната, заобикалящ земния живот на човека - Десетият Разум изпълнява няколко основни функции. Той не само придава съществуване на този свят, но поражда и всички форми, които, комбиниращи се с материята, създават тварите в тази област.
,,Когато дадена твар е създадена, Десетият Разум излъчва като еманация формата, която прави неговото съществуване възможно и когато тази твар изтлее и умре, той поглъща обратно в себе си дадената форма.’’/24,567/
По тази причина Авицена нарича също Десетия Разум ,,Даващият формите’’.
Космологията на Авицена е същностно обвързана с ангелологията тъй като той бил отлично запознат с ислямската концепция за връзката между Бога и Вселената и винаги се стремял да демонстрира зависимостта на природата от Създателя и по този начин да остане верен на фундаменталния принцип на ислямската мисловност. В един от философските си трактати Авицена отива още по-далеч в опита си да примири своята космология с ислямската и източната гледна точка. Той описва сътворяването на отделните части във веригата на битието като отделните букви от арабската азбука. А=1 символизира Създателя, Б=2 –Универсалния Разум, В=3 –Универсалната Душа и Г=4 - Природата.
Този опит да се създаде съответствие между философската космология и буквите от езика на откровението показва, че учителят на перипатетиците е търсел ,,Източната мъдрост’’, отличаваща се от всеизвестната гръцка философия,и не е бил просто последовател на по-ранните философи.
Естествени и математически наукиОсвен голям философ Авицена бил също толкова голям учен и лекар. Той имал навика да казва, че докато философията е неговото призвание, то медицината е професията му. Всъщност на Запад Авицена е известен предимно с постиженията си в областта на медицината. Неговият портрет като ,,принц на лекарите’’ украсява стените на много катедрали в Европа, а Данте го прославя, поставяйки го в Чистилището между двамата най-големи медицински авторитети от древността - Хипократ и Гален./19,40/
Ибн Сина написал множество трактати върху научни и медицински теми, но най-значимите му трудове в тази област са медицинският му Канон, който съдържа пространна медицинска и фармакологична информация, и Шифа, в чиито глави за натурфилософията и математиката той пише за метеорологията, минералогията, геологията, ботаниката, зоологията и психологията, както и за аритметиката, геометрията, астрономията и музиката. В изследванията си върху естествените науки Авицена ползвал всички методи за постигане на познание, като се започне от разсъжденията и интерпретациите върху Свещеното Писание до наблюденията и експериментите. Що се отнася до неговия подход към конкретните естествени науки, той се опитвал най-вече да състави логически метод за формиране на дефиниции, отнасящи се до експерименталните процедури, и за усвояване на Аристотеловия силогизъм като средство за извличане на познания, имащи по-скоро конкретен, отколкото универсален характер. За тази цел той променил термина ,,метафизическа причина’’ с ,,емпирическа причина’’./11,190-191/
Най-изтъкнатият мюсюлмански перипатетик проявявал особен интерес и дарба за наблюдение и експериментиране. Това проличава най-вече от неговите медицински трудове, където той често се позовава на собствения си опит с пациенти при описанията на диагнозата на дадено заболяване или на ефекта от предписаното лекарство. Наблюденията му често преминавали в сферата на психологията, която за него била тясно свързана с медицината. Авицена прилагал метода на наблюдение и експериментиране и в геологията, метеорологията, астрономията и физиката. В изложението си за формирането на скалите и структурата на метеоритите той описал собствените си наблюдения и дори опита си да анализира и разтопи един метеорит, при което резултатът бил само пепел и зеленикав дим, но не и неразтопен метал. Дори се заел да направи нов инструмент за астрономически наблюдения и подложил на критика някои от инструментите на Птоломей. В областта на физиката правил наблюдения на движението при изхвърляне на тежки и леки тела и отправил фундаментални критични забележки към Аристотеловата теория за движението./13,218-219/
Кулминацията в медицинските трудове на Авицена е поредицата от изключително важни съчинения, които представляват синтез между възгледите на гръцките, индийските и иранските медицински школи, както и автентични материали, базиращи се на опита и практиката на мюсюлманските лекари. Канон, най-великият медицински труд на Ибн Сина, е вероятно и най-богатият източник на сведения за наблюденията и експериментите, които са приносът на автора му към естествените науки. Този труд е разделен на пет тома, всеки от които е съставен от раздели и глави и е посветен на такива общи принципи на медицината като описание на човешкото тяло, неговата структура, темперамент, способности, болести, хигиена, смърт и т.н.; след това materia medica; конкретни болести, както и болести, засягащи цялото тяло на човека, а не само отделни органи или области; и най-накрая фармакологията. Канон представлява синтез на медицинските традиции на Хипократ, Гален и Диоскорид, но същевременно съдържа и елементи, които не се откриват в гръцките източници и са свързани най-вече с прилагането на билки при лечението на различни заболявания./19,42-43/
Много нови елементи, съдържащи се в Канон, са резултат от собствените медицински експерименти и разсъждения на Авицена и се отнасят до употребата на нови билки, откриването на антисептичните свойства на алкохола, както и откриването на мозъчния тумор и стомашната язва. Това изключително произведение е оставило значими следи както на Изток, така и на Запад и заедно с другите медицински съчинения на Ибн Сина е красноречиво свидетелство за задълбочените му познания в тази област и поводът да го наричаме и до днес Принца на лекарите.
Съчинението Шифа представя един друг аспект от гения на средновековния ислямски мислител, а именно заниманията му с естествената история, физика и математика. В областта на естествената история Авицена излага подробно всички налични по негово време знания за животинското, растителното и минералното царство. Разглежда също минералогията, химията и геологията като категорично отхвърля възможността един метал да се превърне в друг и класифицира минералите на камъни, разтопими субстанции, сулфиди и соли. В сферата на физиката, която също е засегната в Шифа Авицена подлага на критика Аристотеловата теория за движението при изхвърляне, която сама по себе си е ахилесовта пета на цялата перипатетическа физика./25,173/
ПсихологияПсихологията на Авицена е по същество перипатетическа. Тя се отнася до силата, придаваща движение и живот на обитателите на трите свята, и като такава спада към натурфилософията./19,47/
В нея ислямският мъдрец прави едно основно разграничение на сетивата. Според него те се делят на външни и вътрешни. Вътрешните сетива са sensus communis - способността за запазване на формата, тоест репрезентацията, за чувствително въображение, за преценка и за запомняне и припомняне, а външните сетива се състоят от осезанието, обонянието, вкуса, слуха и зрението, които се проявяват в незряло състояние при по-низшите животни и напълно развити при по-висшите животни и човека./19,48-49/
Според Авицена при човека се появява една нова способност на Универсалната Душа, която той нарича мислеща или човешка душа. Тази душа от своя страна има две способности - едната е практическа, а другата теоретична. Практическата способност представлява източника на всички телесни движения и с нейна помощ човек управлява практическия си живот, а теоретичната способност е тази, която е отличителната черта на човека. От своя страна теоретичната способност се разделя на четири нива или състояния. Най-низшето ниво е intellectus materialis-това е потенцията да се придобиват знания, което е характерно за всички хора. С научаването на основните принципи на познанието и правилното мислене човекът достига състоянието на intellectus in habitu, а ако направи и още една стъпка напред и стане способен сам да придобива знания и да осъществява собствена интелектуална дейност, той достига до състоянието на intellectus in actu. Най-накрая има едно най-висше състояние, очакващо човека и това е степента на intellectus adeptus илиaquisitus, в което битийната Вселена се реализира вътре в човека и човекът става копие на интелигибилния свят. Над тази степен на разума стои Универсалният или Активният Разум, от който струи всяко знание.
Въпреки, че когато прави тези класификации Авицена следва перипатетиците, той се отличава от тях по това, че акцентира върху безсмъртието на душата и върху факта, че тя се намира в деградирало състояние, когато е в плен на сетивата. В своята ,,езотерична философия’’ той постоянно се връща към представата за изчезналото небесно обиталище на душата и необходимостта тя отново да си припомни своя небесен дом. В тези свои творби той престава да бъде философ - перипатетик, който проявява теоретичен интерес към способностите на душата, а подобно на платониците се превръща в духовен лечител, който се стреми да излекува болестта забрава и нехайство, сполетяла душата, и да я спаси от жалкото и земно състояние. Този стремеж на Авицена и този аспект на неговата психология е илюстриран най-добре в известната му Ода за душата, която завършва със следните стихове:
,,Защото от мястото си на върха бе тя захвърлена така,
В пропастта от мрак и ужас и тъга?
Нима самият Бог я там захвърли с мъдра цел,
Оставаща невидима дори за търсещ взор умел?
Това падение е наказанието мъдро, но и строго,
За да се вслушва тя във всяко досега нечуто слово.
Така Съдбата я ограби и нейната звезда сега
Не може да изгрее в родните си небеса
И като мълнията над полята мигом просияла
Така и тя изчезва сякаш никога не е блестяла.’’/19,50-51/
Религия и откровение
Ибн Сина бил набожен мюсюлманин и дълбоко вярващ човек, което се проявява не само в неговата поезия и в коментарите му към Корана, но и във философските му трудове, където той постоянно се придържа към ислямската гледна точка и в много аспекти на своето учение се вдъхновява от възгледите и духа на исляма.
,,Не е така лесно да ме нарекат между другото еретик, защото никоя религиозна вяра не е по-силна от моята. Аз съм единствен на тази земя и ако съм еретик, тогава в целия свят няма ни един мюсюлманин.’’/19,51/
Авицена отивал да се моли в джамия всеки път, когато изпитвал затруднения при разрешаването на даден научен или философски проблем и написал няколко трактата върху ползата от молитвата, изпълнението на ежедневните ритуали, поклонението пред гробовете на светците и т.н. Според него Бог трябва да бъде най-висшият обект на любовта.
,,Това Битие, Което е твърде извисено, за да подлежи на управление, трябва да бъде най-висшият обект на любовта, тъй като То е максимално добро. Най-висшият субект на любовта е идентичен с най-висшия обект на любовта, а именно Неговата висша и сюблимна Същност. Тъй като доброто обича доброто посредством неговото постигане и проникването в него, като по този начин се свързва с него, и тъй като Първото Добро прониква в самото Себе Си във вечната реалност, следователно Неговата любов към Себе Си е най-съвършена и пълна. И тъй като няма разлика между Божествените качества и Неговата Същност, в случая с Чистото Добро любовта просто е и същн
