„…Да простиш е трудно, защото егото отстоява правотата си или настоява за справедливост и реванш. Понякога ни се струва, че ако простим някому, приемаме поведението му. Но прощавайки, ние не оправдаваме другия, а се освобождаваме от властта на въпросния човек (или акт) върху нас – пристъпваме към скъсване на оковите от това конкретно страдание. Прошката не може да се даде по принуда. Тя идва, когато оставим миналото да си отиде. Отказваме се от контрола на егото и вече не ни владеят минали действия. Прошката не е усилие, а отваряне на сърцето. То се състои в осъзнаването, че сме решили да не се идентифицираме с яда си – ние и нашето желание за отмъщение не сме едно и също. Успяваме да видим другия отвъд болката, която ни е причинил - така се отдалечаваме от нея в посока на по-дълбоко изцеление. Когато мисля за прошката, мисля за освобождаването от негодуванието, от обвиненията, може би от чувството за вина. Мисля за приемането на другия, дори да не съм съгласна с действията, чувствата и мислите му. Понякога е много трудно да се откажем от убежденията и емоциите си – по-лесно е да се вкопчим инатливо в тях, отколкото да отпуснем хватката и да отворим сърцето си. Прошката не е свързана с това да определяме дали сме прави или пък с осъждането на другия, ако той греши. Тя означава да осъзнаем в какво сме се вкопчили – и че вече не искаме да носим този товар от гняв и злонамереност...”
Откъсът е от книгата на изключителната д-р Сяолан Джао „Лунна пътека във водата”, издадена от „Кибеа”.
Темата за прошката е централна за цялата източна философия. Сочат я като целебен катарзис, духовно преобразяване, което ни освобождава от недоволството, гнева и авто-агресията – чувства, решаващи за женското здраве и здравата жизнена енергия. Всички носим рани от гняв – утайката от излетия от нас и белезите от стоварения върху ни, твърди д-р Джао.
А ето и съвета й (аз го послушах): когато се ядосате, опитайте се да постоите спокойно 10 минути и обърнете внимание какво се случва у вас, без да подтискате чувствата си. Не определяйте емоцията като „лоша” или „добра”, не я отхвърляйте. Размислете какво изпитвате и защо.
Изследвайте гнева си (или страха си), за да определите откъде идва. Осъзнаването ни помага да направим съзнателен избор, а не да засядаме във вкоренените поведенчески модели. Помага ни да се движим напред.
Мисли за прошката
Гневът те прави по-малък, докато прошката ти дава сила да растеш отвъд това, което си бил.(Cherie Carter-Scott)
Умението да прощаваме
е нашият най-важен принос
за изцелението на света.
(Мариан Уилямсън)
Да простиш е най-висшата, най-красивата форма на любов.
В замяна, ще получиш безмерен мир и щастие.
( Робърт Мюлер)
Няма любов без прошка, и няма прошка без любов.
(Брайънт Х. Макгил)
Прошката е нещо странно, тя cтопля сърцата и охлажда ужилването.
Питър Алън
Прошката е аромат, който теменужката отдава на петата, която я е смачкала.
Марк Твен
Колко е нещастен е онзи, който не може да си прости?
Publilius Syrus
Без прошка, няма бъдеще.
Дезмънд Туту
Няма коментари:
Публикуване на коментар