Историята на Кришнамурти започва от идеята на теософското общество, ръководено от Ани Безант и Чарлз Летбитър, да се финансира духовното израстване на пет-шест момчета, в които се усеща полъхът на гениалността, за да може един ден да обявят едно от тях за Мирови Учител (Майтрея, който според източни легенди е превъплащение на Гаутама Буда и който ще дойде скоро отново и ще промени света).
Думата
теософия произлиза от тео - Бог и софия - мъдрост. Теософите смятат учението си
като световен синтез на религията, философията и науката. Но времето показа
абсурдността на този модел и сега теософското движение е история. Идеята е
много привлекателна и те успяват да създадат мощна организация, оглавявана от
Ани Безант, която е ученичка на Блаватска. По онова време тя е била много
влиятелна и в Индия. Била е толкова почитана, че я избрали за президент на
партията Индийски национален конгрес, въпреки че е англичанка, а Конгресът се
бори за освобождение на Индия от Англия.
Сред
избраните от теософите момчета са и двамата братя Натиянанда (по-възрастния) и
Джиду Кришнамурти. Следват години на много трудно обучение. Натиянанда се
разболява от туберкулоза и умира в Калифорния през 1925 г. Оказва се, че Джиду
е най-добрият. Вероятно скоро след смъртта на брат си той получава просветление.
Теософите
започват подготовката за идването на Мировия Учител още през 1911 г. Той е
необходим на интелектуално създадената "религия", тъй като й липсва
мистична и магнетична личност, подобна на Христос, Буда или Мохамед. За целта
създават ордена "Звездата на Изток". Тази организация е трябвало да
обслужва Мировия Учител. Центърът на Ордена е разположен в Холандия в замъка
Еерде, дарен от член на кралската фамилия, и е разполагал с огромни финансови
възможности.
В
България също се създава теософско общество и Летбитер го посещава. След като
Кришнамурти разпуска Ордена, те стават ученици на Свами Шивананда. (Само В. М.
Сеплевенко шест месеца по-късно иска разрешение от Шивананда да го освободи и
става ученик на Борис Сахаров.)
Кришнамурти
е роден в Индия през 1895 г., напуска тяло в Съединените Щати през 1986 г. По
време на живота си той изнася беседи в много части на света пред многобройни
аудитории, както и разговаря с широката публика, включваща писатели, учени,
философи и преподаватели. Кришнамурти е загрижен за цялото човечество и
непрекъснато утвърждава, че той няма националност или вярване и не принадлежи
към някаква особена общност или култура.
В
по-късната част от живота си той пътува главно между школите, основани от него
в Индия, Великобритания и САЩ - школи, които дават знание за пълното разбиране
на човека и изкуството на житието.
Той
подчертава, че само задълбоченото разбиране може да създаде ново поколение,
което да живее в мир.
Помолен
да разкрие в какво се състои същината на неговото учение, той написва следното:
Сърцевината на учението
Истината е земя без пътища. Човек не
може да я достигне чрез никаква организация, чрез никакво вероизповедание, чрез
догма, свещеник или ритуали, нито чрез някакво философско познание или
психологическа техника. Той трябва да я открие чрез огледалото на
взаимоотношенията си, чрез вникването в съдържанието на своя собствен ум, чрез
наблюдение, а не чрез интелектуален анализ или интроспективна дисекция. Човек е
изградил в себе си образи като защитна ограда - религиозни, политически,
личностни. Те се проявяват като символи, идеи, вярвания. Бремето на тези образи
взема надмощие в човешкото мислене, взаимоотношения и ежедневие. Тези образи са
причините за нашите проблеми, защото те разделят човек от човека. Възприятието
на живота е оформено от концепциите, вече установени в ума на човека.
Съдържанието на неговото съзнание е цялото му съществуване. Това съдържание е
общо за цялото човечество. Индивидуалността е името, формата и повърхностната
култура, които той е придобил от традицията и обкръжението. Уникалността на
човека не се съдържа в повърхността, а в съвършената свобода от съдържанието на
неговото съзнание, което е общо за цялото човечество. Затова той не е индивид.
Свободата не е реакция; свободата не е
избор. Човешката претенция е, че понеже има избор, той е свободен. Свободата е
чисто наблюдение без посока, без страх от наказание и възнаграждение. Свободата
е лишена от мотив; свободата не е в края на еволюцията на човека, а се съдържа
в първата стъпка от неговото съществуване. В наблюдението си човек започва да
открива липсата на свобода. Свободата се намира в без изборното осъзнаване на
нашето съществуване и дейност.
Мисълта е време. Мисълта е породена от
преживяване и знание, които са неотделими от времето и миналото. Времето е
психологическият враг на човека. Нашето действие е основано върху познание и
следователно на време, така че човекът винаги е роб на миналото. Мисълта е
винаги ограничена и така ние живеем в постоянен конфликт и борба. Няма
психологическа еволюция. Когато човек стане осъзнат за движението на своите
собствени мисли, той ще види разделението между мислителя и мисълта,
наблюдателя и наблюдаваното, преживяващия и преживяваното. Той ще открие, че това
разделение е една илюзия. Тогава има само чисто наблюдение, което е прозрение
без каквато и да е сянка от миналото или времето. Това без времево прозрение
води до дълбока, радикална промяна в ума.
Пълното отричане е същността на
положителното. Когато има отричане на всички онези неща, до които мисълта е
довела психологически, само тогава има любов, която е съчувствие и
интелигентност.
Източник: Кришнамурти
За повече информация - може да посетите: http://www.youtube.com/watch?v=pQg3nbECf8Y
Източник: Кришнамурти
За повече информация - може да посетите: http://www.youtube.com/watch?v=pQg3nbECf8Y
Няма коментари:
Публикуване на коментар