Сартр за свободата

Свободата заема централно място в специалните философски трудове на Сатрт.

В неговото основополагащо онтологическо произведение „Битие и нищо” се разглежда

и разглежда от позицията на „свободното поведение” и „свободната дейност” на

„човешката реалност”. Проблемът за свободата заема важно място и в другите

философски произведения на Сартр: „Екзистенциализмът е хуманизъм” (1946 г.).

„Материализъм и революция” (1946 г.), „Критика на диалектическия разум” 91960 г.).

Свободата заема централно място и в литературно – критичните,

публицистичните и художествените произведения на Сартр. Три от всички четирите му

романа са посветени на свободата. Своите съчинения Сартр не веднъж повтаря, че

свободата трябва да бъде принцип и цел на всяка човешка дейност, че цел на писателя и

на журналистите, и то върховна цел, е да научат човека да бъде свободен, че да пишеш

или говориш значи по някакъв начин да желаеш свободата.

Свободата е велик идеал на човечеството. Служенето на свободата трябва да

бъде цел на човека. Изборът е израз на свободата във верига на човешките действия.

„Човек е свободен” – значи човек избира своето действие. А щом човек е оставен да

избира, той значи е оставен и да остави следствията от своя избор. Чрез избора

свободата се представя и като отговорност. „Каквото си посял, такова ще пожънеш”.

Отговорността е другата страна на свободата и няма избор, без да има отговорност.

Щом не отговаряш за своя избор, ти не си свободен, а произволен.

Събрани и групирани според вътрешната им логика, изказаните от Сартр мисли

за свободата показват, че в неговата теория има три основни момента:

1. Философско-теоретически аспект;

2. Опитът на Сартр да оживи мъртвата идеалистическа абстракция „Онтологическа

свобода” чрез свързването и с проекта избра и действието;

3. Изясняване на въпроса за пътищата към свободата.

Свободата се оказва тъждествена със съзнанието. Тя се определя като чисто

съзнание, а то от своя страна, както казва Сартр е „чиста и проста свобода”.

Поради това свободата в теорията на Сартр е не „прибавено качество”, а

„същност на битието за себе си”, нещо, което притежава онтологическа, като своя

първоначална съставна част. Според Сартр свободата е неизменно качество,

перманентно състояние на човешкото битие „от веки веков”.

Тезата, че свободата на битието за себе си е „първоначална и онтологическа”

заема важно място в теорията на Сартр и представлява нейно отправно начало. В

теорията му свободата е същност, основно определение, вечен атрибут на човека,

присъщ му по рождени. Свободата предшества същността на човека на човека. Той не

бил отначало човек, който след това станал свободен, извоювал, достигнал своята

свобода, а бил първо свободен, първо съществувала неговата свобода. „Човек – пише

Сартр – не може да бъде веднъж свободен, веднъж да бъде роб: той е напълно и винаги

свободен, или той не съществува”. Естествено под първоначална свобода не трябва да

се разбира някакво свобода, която предшества волевия акт или акта на страстта, а на

една напълно едновременна с волята или страстта основа.

В днешния свят „в основата си сме свободни”. Съгласно сартъровото разбиране,

свободата е една за всички и тя е налице в еднаква степен у всички хора при всички

обстоятелства. Един човек не може да бъде повече свободен от друг и свободата е

еднакво безкрайна във всекиго. Сартр идентифицира човека със свободата, смята че

няма разлика между това – да бъдеш човек и да бъдеш свободен.

„Човек е осъден да бъде свободен”. Френският философ смята, че свободата е

винаги в нас, че хората винаги са еднакво свободни, че затворникът е също така

свободен, както и човекът, който е наричан свободен, и че независимо от различните

възможности за действие, свободата и на единия, и на другия се запазва напълно. „Аз

съм осъден да бъда свободен” – това означава, че на свободата ми не могат да бъдат

придадени никакви граници освен нея самата или, че ние не сме свободни да

престанем да бъдем свободни.

Като разглежда въпроса за отношението между свободата и даденото, Сартр

твърди, че даденото не е естественото и единствено реална основа. Даденото не било

необходимо условие, а играело отрицателна роля и било само заплаха за нея. Теорията

не френския философ свободата е противопоставена не само на даденото, но и на

необходимостта. Сартр отрича обективната закономерност, необходимостта в

природата и обществото. Според него необходимостта и свободата са абсолютни

противоположности, те са несъвместими.

Признаването на детерминизма, т.е. на света като обективно съществуващ и

развиващ се по свое собствени, обективни закони, означава унищожаване на свободата,

отнемане на най-важното достойнство на човека. Да бъдеш детерминиран означава да

не бъдеш свободен човек, а следователно и изоб6то да не бъдеш човек. Свободата по

своята същност е абсолютно недетерминиран и се основава само на себе си. Според

Сартр тя е „пълна”, „необусловена”, „абсолютна”, „тотална” и „безкрайна”,

„безгранична”.

„Свободата може да бъде ограничена само от свободата”, „моята свобода,

избирайки свободно, избира за себе си своите граници”.

Каквито в условия да бъдем поставени, абсолютно препятствие, граница на

нашата свобода няма; различните „материални препятствия” и такива фактори като

мястото на човека в обществото, неговото минало, вещите около него и т.н., и т.н. не

могат да ограничават нашата свобода, да пречат на нашите възможности и човек среща

препятствие само в областта на своята свобода. Именно нашата свобода е онази, която

трябва предварително да установи рамките, техниката и целта, по отношение на които

те се проявяват.

Сартр смята, че ситуацията и външните обстоятелствата не увеличават и не

намаляват свободата, защото „ситуацията се създава само от свободата”. Според бнего

не само ситуацията, но дори и външната, физическата принуда не може да ни лиши от

нашата „онтологическа свобода”, и да я накърни. Даже палачът, казва той в „Битие и

нищо”, който ни измъчва, не може да ни лиши от нашата свобода и жертвата

манифестира една необусловена свобода. „Принуждението - пише той – не унищожава

свободата”.

„Успехът не значи нищо за свободата”. Според Сартр да бъдеш свободен

означава да желаеш това, което е възможно. Човекът е свободно същество, което в

различните обстоятелства може да желае само своята свобода.

Въпросът за свободата засяга дълбоката същност на отношенията между човека

и природата, човека и обществото, между човека и неговите страсти и т.н., т.е. и

неговото поведение. Свободата е да можеш това, което искаш, а не само да искаш това,

което можеш. Тя засяга и изразява същността на взаимоотношенията между човека и

природата, между хората, между неговите постъпки, действия и поведение.

Представляваща господство на човека над външната природа и над самия себе си, тя

естествено не може да съществува абстрактно, независимо от условията, мястото и

времето на неговия живот. Реалната история неопровержимо доказва, че тези

отношения, а следователно и свободата имат конкретно исторически характер, че

свободата е органически свързана с реалните обществено исторически условия, с

измененията в историята на човека. Тя не е проклятие, фатално предопределение на

човека, а има история – появява се и преминава през различини етапи на своето

развитие.

Както у Киркегор, така и у Сартр изборът е основна проява на онтологическата

свобода на битието за себе си. За него свободата и изборът са еквивалентни. Няма

свобода без избор. Свободата не се различава от избора, тя съществува само чрез него.

Свободата е изборът на своето битие.

Важна роля в теорията за „първоначалната и онтологическа свобода” играе

действието. Теорията на Сартр то също е кардинална категория на човешката реалност,

постоянна структура на битието за себе си. Според философа битието за себе си е

битието, което се определя от действието. Най - съществената характеристика на

„битието за себе си” е неговата постоянна възможност да действа. Човешката реалност

се появява в действието. Да съществува човешката реалност, означава да действа и да

престава да действа, да съществува и да престане да съществува. Ние сме същество,

казва Сартр, което се прави постоянно и се прави чрез своите действия.

По мнението на Сартр свободата е първото условие за действието, но от друга

страна, действието е самата свобода. Да бъдеш свободен, означава да бъдеш свободен

да действаш. Чрез действието свободата постига своята „фактичност”. Свободата е

фундаментално условие на действието. Тя не притежава същност. Тя не е подложена на

никаква логическа необходимост. Свободата се превръща в действие и ние я достигаме

обикновено чрез действието, което тя организира заедно с имплицитните мотиви,

двигатели и цели. Свободата е основата на всички същности, тъй като,

трансцендирайки света към неговите собствени възможности, човекът разбулва

вътрешносветовите възможности. Аз съм едно съществуващо, което узнава своята

свобода чрез своите действия.