кандинавските богове са разделени в
две основни групи - "ази" (раса Аезир) и
"вани" (раса Ванир). Ваните са земни богове,
символизиращи богатството, плодородието и плодовитостта. Те са свързани със
земята и морето. Най-главните вани са Аегир,
Ниорд, Фрейр и Фрея. Азите са
небесните богове, символизиращи мъдростта, мощта и войната. Те живеят дълго, но
не са безсмъртни и загиват във времената на Рагнарок (Залезът
на боговете). Представители на азите са Один,
Тор, Фриг, Тир,
Хеймдал.АЗИ (АЕЗИР)
БАЛДЕР - бог на интелекта, мъдростта и пролетта.
Син на Один и Фриг. Той е един от дванадесетте
главни (след Один) богове. След Рагнарок (Залезът на боговете),
той и Ход се освободили от разрушения свят на мъртвите и
помогнали за построяването на новия свят.
БРАГИ - бог на
поетите. Един от дванадесетте главни богове. Син на Один и мъж
на Идун. Всеки, който искал да стане поет, трябвало да моли за
покровителството му.
ВАЛИ - един от
дванадесетте главни богове. Владеел оръжието до съвършенство и в сраженията не
отстъпвал даже на Тир, но не бил особено мъдър. Той убил
Ход веднага след убийството на Балдер.
ВИДАР - наричали
го Мълчаливият Аз, тъй като не обичал да говори, независимо, че
бил много мъдър и храбър. Той бил син на Один и великанката
Грид и бил почти толкова могъщ, колкото богът на гърмотевиците
Тор. Той също е един от дванадесетте главни
богове.
ИДУН - богиня на
вечната младост, жена на Браги. Тя била скромна и тиха, но без
нея азите нямало да бъдат живи. Тя имала кошница, пълна с ябълките на вечната
младост, с които угощавала боговете. Кошницата била вълшебна и никога не се
изпразвала.
ЛОКИ - бог на огъня, побратим на Один. Той бил
великан, смел и красив, но много коварен. Макар и великан, азите го приели като
свой и често попадали в беда заради него, но и често ги спасявал, благодарение
на находчивостта си. Той също е един от дванадесетте главни богове. Той е
вдъхновител на убийството на Балдер, заради което боговете го
заточили в подземния свят. В дните на Рагнарок (Залезът на
боговете) е предводител на гигантите в битката им срещу боговете (азите). Локи
убива Хеймдал, но самият той загива от копието му.
МАГНИ и
МОДИ - синове на Тор. Магни е бог на
физическата сила, а Моди е покровител на берсерките. Те оживяли
след Рагнарок и заедно с другите оцелели започнали да строят новия свят.
ОДИН - господар на
Асгард, върховен бог на скандинавския пантеон. Той бил надарен
със свръхчовешки качества, което обаче не му пречело да събира мъдрост и знания
отвсякъде. Один канел във Валхала загиналите в битка 
храбри войни, а там им
прислужвали Валкириите - девици-войни. Один често пътешествал
всред хората, наблюдавал ги и ги съветвал. В миг на просветление, той разкрил на
азите, ваните, гномите, гигантите и хората смисъла на руните.
На плещите му стояли гарваните Хугин и Мунин,
а в нозете му лежали вълците Гери и Фреки.
Хугин и Мунин летели над цялата земя през деня, а Гери и Фреки я обикаляли през
нощта и след това разказвали на господаря си какво са видяли и чули. Один носел
на главата си крилат, златен шлем, а в ръката си държал копието
Гунгнир, което не пропускало никога целта. Конят му
Слейпнир, бил с осем крака и можел да препуска по земята,
водата и въздуха. Господарят на света обикалял земята, яздейки жребеца си и
невидим за хората, участвал в сраженията им, като помагал на по-достойните да
победят. В Рагнарок (Залеза на боговете), вълкът
Фенрир убил Один, но преди това той забил копието си Гунгнир в
гърдите му.
храбри войни, а там им
прислужвали Валкириите - девици-войни. Один често пътешествал
всред хората, наблюдавал ги и ги съветвал. В миг на просветление, той разкрил на
азите, ваните, гномите, гигантите и хората смисъла на руните.
На плещите му стояли гарваните Хугин и Мунин,
а в нозете му лежали вълците Гери и Фреки.
Хугин и Мунин летели над цялата земя през деня, а Гери и Фреки я обикаляли през
нощта и след това разказвали на господаря си какво са видяли и чули. Один носел
на главата си крилат, златен шлем, а в ръката си държал копието
Гунгнир, което не пропускало никога целта. Конят му
Слейпнир, бил с осем крака и можел да препуска по земята,
водата и въздуха. Господарят на света обикалял земята, яздейки жребеца си и
невидим за хората, участвал в сраженията им, като помагал на по-достойните да
победят. В Рагнарок (Залеза на боговете), вълкът
Фенрир убил Один, но преди това той забил копието си Гунгнир в
гърдите му.
СИФ - богиня на
плодородието, жена на Тор. По красота Сиф отстъпвала само на
Фрея, но коси като нейните, нямал никой, защото били направени
от златото на гномите.
ТОР - бог на гърмотевиците, син на
Один и богинята на земята Йорд. Тор е висок,
мускулест и червенокос. След Один, Тор е считан за най-могъщия бог. Още като
дете, той поразявал всички със силата и мощта си. Не бил така мъдър, като баща
си, но затова пък нямало по-силен от него в целия свят, а подвизите му били
неизброими. Тор препускал по небето в своята, обкована с желязо колесница,
впрегната в двата козела Тангниостр и
Тангриснир. Те били по-бързи от вятъра и даже по-бързи от
Слейпнир - жребеца на Один. Тор притежавал вълшебен пояс, който
увеличавал двойно силата му. На ръцете си носел железни ръкавици, а вместо
копие, меч или лък, използвал тежкия железен чук Мьолнер, с
който можел да разбива и най-здравите скали. Тор рядко оставал в
Асгард, защото дни и нощи се сражавал с великаните. Но когато
над азите надвисвала опасност, било достатъчно да произнесат името му и той
веднага се явявал на помощ. В дните на Рагнарок (Залезът на
боговете), Тор убил с чука си вселенския змей Йормунганд, но
след като отстъпил девет крачки, паднал поразен от отровата му.
ТИР - бог на
войната, син на Один и сестрата на морски великан. След Один,
Тир бил трети по значение всред азите и най-храбрият бог. Той имал само лява
ръка, защото загубил дясната, спасявайки боговете от гигантския вълк
Фенрир. Това обаче, не му пречело да бъде изкусен войн и да
участва във всички сражения. Тир е един от дванадесетте главни богове. В дните
на Рагнарок (Залезът на боговете), той и вълкът
Гарм се убили взаимно.
ФОРСЕТИ - бог на
правосъдието, син на Балдер.
ФРИГ - богиня на
брака, семейството, жена на Один. Тя е господарка на живеещите
в Асгард богини. Тя била толкова мъдра, колкото и нейния мъж.
Подобно на Один, Фриг често се спускала на земята и предрешена бродела всред
хората, слушайки за мъките и грижите им.
ХОД
(ХОДЕР) - наречен Слепият бог, син на
Один. Той обладавал огромна 
сила, но никога не
напускал Асгард и рядко излизал от двореца си. Ход е един от
дванадесетте главни богове. Заради убийството на Балдер, бил
убит от Вали. След Рагнарок (Залезът на
боговете), той и Балдер успяват да се измъкнат от разрушения подземен свят и
помагат да се построи новия свят.
сила, но никога не
напускал Асгард и рядко излизал от двореца си. Ход е един от
дванадесетте главни богове. Заради убийството на Балдер, бил
убит от Вали. След Рагнарок (Залезът на
боговете), той и Балдер успяват да се измъкнат от разрушения подземен свят и
помагат да се построи новия свят.
ХЕЙМДАЛ - наречен
Мъдрият бог, син на Один. Страж на моста-дъга
Бифрост - входа към Асгард. Хеймдал спял
малко, виждал всичко на сто дни път във всяка посока и можел да чуе как расте
тревата. Той имал рог, наречен Гялар и когато го надуел, звукът
му се чувал по целия свят. Хеймдал е един от дванадесетте главни богове. В дните
на Рагнарок (Залезът на боговете), той и главния му враг
Локи се убили с копията си.
ХЕРМОД -
вестителят на боговете. Името му е свързано с безуспешния опит,
Балдер да бъде върнат от подземното царство на Хел.
ВАНИ (ВАНИР)
АЕГИР - бог на
морето. Негова жена е морската богиня Ран. Те имали девет
дъщери - Гялп, Грейп, Ейстла,
Ейргява, Ангея, Атла,
Улврун, Имд и Ярнсакса. И
деветте заедно, като една същтност, са майки на Хеймдал.
НИОРД - покровител
на мореплаването, на риболова, на корабостроенето и всички морски ветрове му
били подвластни. Той бил по-богат от всички ази, а като всички вани бил много
добър. Ниорд е един от дванадесетте главни богове.
УЛ
(УЛЕР) - заварен син на Тор, син на
Сиф. Забележителе
н стрелец с
лък. Стрелите му винаги улучвали целта, независимо колко голяма и колко
отдалечена била. Той бил един от дванадесетте главни богове.
н стрелец с
лък. Стрелите му винаги улучвали целта, независимо колко голяма и колко
отдалечена била. Той бил един от дванадесетте главни богове.
ФРЕЙР
(ФРЕЙ) - бог на плодородието, син на Ниорд. На
Фрейр била подвластна слънчевата светлина. Той бил могъщ и прекрасен - отстъпвал
по красота само на Балдер. Бил много добър, като баща си Ниорд
и покровителствал мира на земята. Фрейр също бил един от дванадесетте главни
богове. Във времената на Рагнарок (Залезът на боговете) бил
убит от огнения великан Сурт.
ФРЕЙЯ - богиня на
любовта, дъщеря на Ниорд и сестра на Фрейр. В
Асгард тя била първа богиня след Фриг. Фрейя
нямала равна по красота нито всред боговете, нито всред хората, а сърцето й било
толкова добро и нежно, че съчувствала на всяко страдание. Когато плачела, от
очите й капели златни сълзи. Фрейя била също и предводителка на
Валкирийте.
МИР - първото живо същество на земята. Според скандинавската
митология, при възникването на Вселената огънят на Муспелхейм
се срещтнал с мразовете на Нифелхейм при
Гинунгагап (хаос, празнота, вакуум) и на това място ледът се
разтопил, а от водата се зародил живот в лицето на Имир. От
него са произлезли великаните (тролите). Боговете от расата
Аезир (азите) убили Имир и направили от черепа му небесния
свод, от тялото му - земята, от кръвта - морето, от костите - планините, а от
косите - горите.
БОР - древен
скандинавски бог, син на Бури. Той се оженил за ледената
великанка Бестла - дъщеря на ледения великан
Болтор. От тази връзка се родили първите трима богове от расата
Аезир - азите Один, Вили и
Ве.
ЙОРМУНГАНД - едно от децата на Локи и
великанката Ангрбода. Чудовищна морска змия (змей), обвиваща с
тялото си цялата земя. Наричана е още Мидгардска змия (змей).
Другите деца на Локи и Ангрбода са огромният вълк Фенрир и
Хел - господарката на подземния свят.
АУДУМЛА -
едно от първите живи същества - гигантска крава, която се появила заедно с
великана Имир от ледения хаос. Тя е откърмила първя великан
Имир. Когато водата на Гинунгагап змръзнала отново, кравата
Аудумла близала леда, докато се появил Бури, баща на
Бор, който пък бил баща на Один,
Вили и Ве - първите богове от расата
Аезир (ази).
еднага щом в небето
засияло слънцето, животът на земята станал по-весел и по-радостен. Хората се
трудели мирно в полето, всички били доволни и никой не искал да стане по-знатен
или по-богат от другите. В тези времена боговете напускали често
Асгард и странствали по света. Те научили хората как да добиват
руда, как да направят първата наковалня, първите клещи и първия чук. С тяхна
помощ, след това били изготвени всички сечива и инструменти. Тогава нямало
войни, нямало грабежи, нямало клетвопрестъпления. В планините хората добивали
много злато, но не го трупали като съкровише, а правели от него домакински
съдове и украшения. Затова наричали този век "Златен".
дадем във владение подземното царство. Ще го наречем
Сварталфхейм т.е Страната на черните елфи." Тогава брат му Вили
попитал: "А ако им омръзне да живеят там и поискат да излезат навън,
на слънце?" "Не се бой, братко" -
отвърнал Один. "Ще направя така, че слънчевите лъчи да ги превръщат
в камъни. Това ще ги накара да живеят само под земята."
"Добре, съгласен съм" - казал Вили. "Но
ние забравихме не само недрата на земята. Ние забравихне и въздуха. Нека тогава
превърнем част от тези 
червеи в черни елфи или
гноми, а другата - в светли елфи. Тях ще ги заселим във въздуха между Митгард и
Асгард и ще наречем страната им Алфхейм т.е. Страната на светлите
елфи." Братята се съгласили с него и се захванали на работа. Така
се появили гномите и елфите и скоро след това, гномите станали най-изкусните
майстори. Никой не можел да обработва скъпоценните камъни и металите по-добре от
тях. Даже самите богове често търсели услугите им. Докато гномите работели в
недрата на земята, светлите елфи се трудели на повърхността й. Те отглеждали
най-красивите и ароматни цветя и всяка година покривали земята с тях, за да я
направят още по-красива. 
дълго. От изток, от
страната на великаните, в Митгард дошли три жени. Едната от тях била стара и
грохнала и се наричала Урд - "миналото",
другата била зряла жена и се наричала Верданди -
"настоящето", а третата била съвсем млада и се наричала
Скулд - "бъдещето". Тези три жени били
прорицателките норни, вълшебници, надарени със способността да
определят съдбата на света, на хората и даже на боговете.
тдавна, още
преди великаните да започнат войната с азите, богът на огъня
Локи, странствайки по света, достигнал страната на гигантите -
Йотунхейм и останал там цели три години. Живял през това време
при великанката Ангрбода, която му родила три деца: момичето
Хел, змията Йормунганд и вълкът
Фенрир. Когато се върнал в Асгард, Локи не
казал никому за пребиваването си в страната на великаните. Но всевиждащият
Один разбрал скоро за децата му и се отправил към извора
Урд, за да попита норните каква ще бъде
по-нататъшната им съдба. 
лежи дълбоко под
земята, чак под страната на гномите - Сварталхейм. В
нея са душите на умрелите, които не са достойни да живеят с нас във Валхала.
Отивай там и не се появявай повече на земята." "Добре,
съгласна съм." - отвърнала Хел. "Ти, Йормунганд, ще
живееш на дъното на всемирния океан. Там ще намериш достатъчно място и
храна." - продължил Один. "Сссссъгласссссна
съм" - изсъскала змията, гледайки боговете с немигащи зли очи.
"А ти, Фенрир, ще живееш при нас в Асгард." -
промълвил накрая Один. Още в същият ден Хел се отправила в царството на
мъртвите, а Йормунганд пропълзяла на дъното на океана. Там тя растяла и растяла,
докато обвила с тялото си цялата земя и от тогава престанали да я наричат
Йормунганд. Наричали я вече "Митгардската змия".
Фенрир живял цяла година в Асгард и растял не с дни, а с часове и се превърнал в
такова чудовище, че никой от боговете не смеел да го доближи. Това правел само
храбрият Тир, който го хранел. Тогава азите решили да си
послужат с хитрост и да се отърват от Фенрир. Цял месец се трудили и изковали
здравата верига Лединг, с която искали да го оковат, като му
казали, че искат само да изпробват силата му, за да са сигурни, че е достоен да
живее с тях. Фенрир се съгласил, напънал се и разкъсал с лекота веригата.
Изплашените ази се отдалечили и веднага започнали да правят втора верига. Този
път работили цели три месеца и я направили три пъти по-дебела. Това била
веригата Дроми. Но за техен ужас и този път Фенрир я разкъсал
без усилие. Тогава Один решил да се обърнат за помощ към гномите и изпратил
пратеник в Сварталхейм. Чувайки молбата на боговете, гномите
дълго спорили от какъв метал да направят веригата. Накрая, най-възрастният
казал: "Няма да я направим от метал. Ще я направим от корените на
планините, от шума на котешките стъпки, от женските бради, от слюнката на
птиците, от гласовете на рибите и от сухожилията на мечките." Така
и направили. След два месеца веригата Глейпнир била готова. И
от този миг котешките стъпки станали безшумни, жените нямат бради, планините
нямат корени, птиците - слюнка, рибите - глас, а мечките - сухожилия. Азите били
много очудени, когато видяли за пръв път Глейпнир. Веригата била тънка и мека
като коприна, но колкото и да я опъвали, толкова по-здрава ставала. Тогава те
пренесли Фенрир на самотния остров Лингви, за да не може
да
причинява вреди на тях и на хората. Но когато поискали да сложат веригата около
врата му, той изръмжал сърдито: "Тази верига е твърде тънка и ако не
е вълшебна, ще я скъсам с лекота. Но ако е вълшебна, сигурно няма да мога да я
разкъсам, въпреки силата си. Значи може да стана ваш пленник. Все пак ще позволя
да ме подложите на това изпитание, ако някой от вас сложи ръката си в устата
ми." Азите се отдръпнали смутено, но тогава храбрият Тир излязъл
напред и положил дясната си ръка в устата на вълка. Поглеждайки тревожно към
Тир, боговете омотали бързо Фенрир с вълшебната верига, а другия й край
закрепили здраво за скалите. Огромният вълк напрегнал всичките си сили, но
веригата останала здрава. След много усилия, той признал поражението си и
поискал да го освободят, но азите отказали. Тогава, той изревал, побеснял от
измамата и откъснал ръката на Тир. Докато една част от боговете се грижели за
раната на Тир, останалите, начело с Один взели Фенрир, заедно със скалите към
които бил прикован и го отнесли дълбоко под земята. Така, най-после азите успяли
за дълго да се избавят от страшните деца на Локи.
Минали векове
откакто азите се разправили с ужасните деца на Локи.
Один отново управлявал света. Тор отново
защитавал Асгард и Митгард от нападенията на
великаните. Боговете били отново весели и щастливи. Но ето, че кошмарни сънища
започнали да преследват Балдер - богът на пролетта. Присънвало
му се, че напуска слънчевата страна на боговете и се спуска завинаги в мрачното
подземно царство на Хел. Красивият бог предчувствал близкия си
край. Изчезнала усмивката, озаряваща лицето му и той станал печален и замислен.
Тогава, разтревоженият Один отишъл в Йотунхейм при мъдрия
великан Мимир, а след това при
прорицателките-норни, за да се посъветва с тях. Но и Мимир и
норните го посрещнали мрачни и тъжни. Те му казали, че каквото и да прави,
съдбата на Балдер е решена и краят му е неминуем. Само Скулд -
най-младата норна му казала: "Чуй ме, Один. Балдер няма да остане
вечно в царството на Хел. Той е твърде честен и невинен, за да остане завинаги в
страната на мрака. Повече нищо няма да ти кажа, но нека това те
утеши." Один се завърнал с лошата вест в Асгард и сякаш черен
облак надвиснал над страната на боговете. Само Фриг - майката
на Балдер, вярвала, че ще успее да спаси сина си. Тя обиколила
Асгард, 
Митгард, Нифелхейм,
Йотунхейм, страната на гномите и страната на елфите и помолила
всички метали, всеки камък, всяко растение, всеки звяр, всяка птица и всяка риба
да се закълнат, че никога няма да причинят вреда на Балдер. Когато се завърнала
в Асгард и разказала на боговете какво е направила, всички се зарадвали, а
Балдер забравил страховете си. За да провери неуязвимостта си, Балдер помолил
всички да го замерят с камъни, да изстрелят стрелите си в него, да се опитат да
го промушат с мечовете и копията си. Но колкото и да опитвали развеселените
богове, камъните, стрелите, копията и мечовете се отклонявали от смеещия се
Балдер. Всички се радвали, че вече нищо не застрашавало бога на пролетта.
Единствен Локи, гледайки веселбата се мръщел сърдито. Защото завиждал на Балдер
и не го обичал. "Рано се радвате. Мимир и норните не може да
грешат" - казал си той и отишъл при Фриг, преобразен като грохнала
старица. Направил се на очуден и запитал богинята, защо всички са се нахвърлили
върху красивия й 
син, сякаш искат
да го убият. Фриг се разсмяла и разказала на бабичката за неуязвимостта на
Балдер. "А, такава ли била работата." - промълвила
мнимата баба. "Сигурна ли си обаче, че са се заклели абсолютно
всички?" Тогава Фриг си спомнила, че видяла далече на север, в
горите на Норвегия, едно малко стръкче имел, което било толкова малко, че още
нищо не разбирало. Затова и не поискала от него да се закълне. Локи едва се
въздържал да не извика от радост. Бързо напуснал двореца на Один и се понесъл
към Норвегия. В това време стръкчето имел вече било израстнало. Богът на огъня
го откъснал, направил от него стрела и се върнал в Асгард. Балдер и останалите
богове все още се забавлявали. Единствен слепият бог Ход стоял
в страни и не вземал участие във веселбата. Локи накарал и Ход да изстреля една
стрела в неуязвимия си брат, като му обещал, че ще насочи ръката му в целта. Не
подозирайки коварството му, Ход взел стрелата от имел и я изстрелял право в
сърцето на Балдер, който паднал мъртъв на земята. Боговете застинали 
покрусени,
не вярвайки на очите си. Единствен Вали се нахвърлил бесен
върху слепия си брат и го убил. Виждайки отчаянието на Фриг, най-малкият син на
Один - Хермод, възседнал бързоногия Слейпнир и
се понесъл към царството на Хел, за да измоли от нея освобождаването на брат си.
Когато Хел чула молбата му, казала, че ще освободи Балдер, ако боговете обиколят
земята и се уверят, че всички плачат и тъгуват за мъртвия бог. Узнавайки от
Хермод за условието на Хел, азите се разпръснали веднага по целия свят и колкото
по-далече отивали, виждали, че всяко живо същество плачело и тъгувало за Балдер.
Плачели гномите и елфите, плачели хората и великаните, зверовете в горите и
птиците в небето. Плачели цветята и дърветата, плачели даже рибите в морето.
Само Локи не плачел и мислел как да измами боговете и да остави завинаги Балдер
в царството на Хел. Когато радостните ази се връщали в Асгард, видяли някаква
великанка в една пещера в Йотунхейм, която щом ги видяла, се усмихнала весело.
"Не плачеш ли за Балдер?" - ужасено запитали боговете.
"Че защо да плача? Той не ми е нужен." - весело
отвърнала тя. Ето защо Балдер останал завинаги в подземното царство на Хел.
Дълго след това Тор издирвал тази великанка , за да я убие, но така и не я
намерил, защото това бил преобразенит Локи. 
на
Аегир - повелителят на морето. Пиршеството продължило чак до
настъпването на зимата. Само Тор, обезпокоен, че великаните ще
завладеят в негово отсъствие Асгард и Митгард,
потеглил на изток. Слугите на морския бог, Фемафенг и
Елдир прислужвали толкова сръчно, че предизвикали спонтанното
възхищение на пируващите ази, които ги обсипвали с похвали.
Това озлобило завистливия бог на огъня. Опиянен от изпитото пиво, той убил с
меча си Фемафенг. Възмутените богове скочили възмутени срещу него и го изгонили
завинаги, нежелаейки да проливат кръв в дома на любезния домакин. Изплашеният
Локи побягнал и дълго бродил около двореца на Аегир. Но злобата
му не утихвала и когато до ушите му долетял смехът на богвете, не издържал и се
втурнал обратно в залата. Елдир, другият слуга на морския бог, се опитал да го
спре, но Локи го отблъснал и седнал отново на масата. При вида му, веселящите се
ази замлъкнали поразени, а Один казал сурово:
"Навярно си изгубил ума си, щом след всичко, което направи, се върна
отново при нас. Казахме ти веднаж и пак ще го повторим - махай се и не се
появявай повече пред очите ни!" "Никъде няма да ходя" - отвърнал
Локи, усмихвайки се язвително и започнал да се подиграва на боговете. В това
време, на вратите се появил разгневеният Тор и гърмовно извикал:
"Махай се, Локи или моят чук Мьолнер ще те накара да замълчиш
завинаги!" Лукавият бог на огъня се отправил към вратата, но преди
да излезе се обърнал към боговете и злобно казал: "Знайте, че Балдер
загина заради мен, защото аз сложих стрелата от имел в ръката на Ход и аз
насочих лъка му. Знайте също. че заради мен, той не се върна от царството на
Хел, защото аз се преобразих във веселата великанка, която не искаше да плаче за
него." След тези думи той побягнал навън, преди поразените от ужас
богове да се съвземат и да се втурнат след него. Достигайки до реката, Локи се
гмурнал в нея, превръщайки се в риба. Виждайки това, азите взели мрежата на
богинята Ран и я хвърлили във водата. Когато влачещата се мрежа
достигнала спотайващия се под речните камъни бог, той скочил отчаяно извън
водата, но могъщият Тор го хванал във въздуха. Страшно било наказанието на Локи.
Разгневените ази го отвели до най-високата скала в Митгард и го приковали към
нея. Над главата му поставили отровна змия, от чиято уста непрекъснато капела
отрова. Сигин, вярната жена на Локи, седяла ден и нощ до него,
държейки над главата му голяма чаша. И когато отровата започнела да прелива, тя
я изливала далече от него. В това време обаче, отровата капела върху лицето на
бога на огъня и той се гърчел в страшни мъки.
Минало много време,
откакто коварния бог на огъня Локи, бил прикован към скалата.
Скръбта на азите след гибелта на прекрасния Балдер, започнала
вече да стихва. По това време се родил вторият син на Тор,
наречен Моди, който не отстъпвал по сила на брат си
Магни, а победените от Тор великани вече били забравили пътя
към Асгард и хората се разпръснали по цялата земя, заселвайки
най-отдалечените кътчета на Митгард. И тогава се появила
пророчица, която виждала бъдещето така, както хората виждат това, което се
случва около тях. Славата й се разнесла по целия свят, достигайки даже до
Асгард. Щом чул за нея, великият Один я повикал, за да
предскаже на него и децата му по-нататъшната им съдба. Веднага щом дошла,
прпрочицата започнала да говори: "Виждам, как още много столетия
азите ще управляват, както преди света. Виждам, как ще се увеличават богатствата
и славата им. Виждам, как ще ги почитат хората и как ще се боят великаните от
тях. Но също така виждам, как се събират черни облаци над главите им и как
приближава залезът на боговете. Тогава ще настъпят три зими с небивали студове и
ветрове, които ще продължат три години, но хората няма да им обърщат внимание,
защото ще воюват непрекъснато за злато, което е заслепило очите им и е помрачило
разсъдъка им. В края на третата зима ще паднат оковите, с които е окован бога на
огъня и той ще се надигне изпълнен със злоба и желание за мъст. От земните недра
ще се изтръгне могъщият вълк Фенрир, а от морските дълбини ще се надигне
Митгардската змия. Виждам, как Локи събира всички великани от Нифелхейм и
Йотунхейм и как идва с тях къ Митгард на кораба "Нагалфар". Всред тях е Сурт -
могъщият повелител на Муспелхейм. Той държи в ръката си огнен меч. Голям, много
голям е корабът "Нагалфар". Той е направен от ноктите на всички умрели и с 
него идва несметна
войска. Виждам смелият страж Хеймдал, който вече тръби със своя рог Гялар.
Виждам, че са се разтворили всичките петстотин и четиридесет врати на Валхала и
през всяка от тях излизат по осемстотин смели войни. Пред всички, на своя
Слейпнир, с копието Гунгнир в ръка и златен шлем на главата, препуска Один.
Останалите ази се спускат, като лавина по моста-дъга Бифрост, за да посрещнат
врага. Виждам, как битката между боговете и вликаните, придружени от чудовища,
започва в долината Вигрид. О, мъка за всички вас - виждам как Фенрир разкъсва
бащата на боговете и как славният Тор убива Митгардската змия, но поразен от
отровата й, сам пада мъртъв на земята. Виждам, как Локи се сражава с Хеймдал и
как двамата се убиват взаимно. Виждам как Гарм, кучето на Хел се хвърля върху
Тир и как загиват двамата. Вече е паднал прекрасният Фрейр, поразен от огнения
меч на Сурт, който веднага се хвърля към богините, сражавищи се рамо до рамо с
мъжете си. Виждам, как Видар - Мълчаливият Аз, настъпва челюстта на Фенрир, как
забива меча си в гърлото му и убива чудовището. Ето, Магни и Моди вдигат бойния
чук на Тор и също встъпват в боя и виждам, как Сурт загива под ударите на
Мьолнер. И виждам, да - виждам, че великаните са победени, но огненият меч на
повелителя на Муспелхейм е паднал върху ясена Игдрасил и могъщото дърво е
обгърнато от пламъци. Неговите корени, отдавна проядени от дракона Нидхог, не
могат да го крепят повече и той рухва. Заедно с него се руши небесният свод, а
земята потъва в океана. Ето, вълците Скол и Хати поглъщат слънцето и луната и...
вече не виждам нищо." Пророчицата замлъкнала, а боговете седяли
замислени. Даже неукротимият Тор мълчал. Малко след това обаче, пророчицата
заговорила отново: "Радвайте се, 
богове! Виждам, как
се разпръсва черният дим, а в небето засиява новото слънце. То е по-ярко и
по-красиво от предишното. Вече не съществуват Асгард, Митгард, Йотунхейм,
Нифелхейм и Муспелхейм. Няма я страната на гномите, няма я и страната на елфите.
Виждам само безкрайния океан. О, не! Високо-високо в небето, по-високо от
Асгард, виждам мълчаливия Видар, храбрия Вали, могъщите Магни и Моди - те са
останали живи. Заедно с тях са Балдер и Ход, които са успяли да се спасят от
мрачното царство на Хел. В пояса на Магни е затъкнат страшният чук на баща му.
Оцелелите богове строят за себе си нова страна, а под тях, от океана се появява
отново земята. Тя, цялата е зелена и е покрита с девствени гори, обширни поля,
пасища, градини и ниви. Ето ги и хората. Те вече не мислят за богатства.
Блясъкът на златото не ги заслепява и вече не воюват. Те са
щастливи." - били последните й думи. "Кога ще бъде
всичко това?" - запитал Один. "Не знам кога, но знам,
че ще бъде!" - отвърнала тя.
Според викингите,
както и според много други народи, боговете не са се появили първи на земята.
Предхождали са ги груби на вид великани и всякакви
чудовища. При викингите обаче, великаните не изчезнали, сразени
навеки от боговете. Те били само отблъснати в далечни и негостоприемни области -
страната на ледовете, страната на огъня и тъмните подземни светове. Великаните
били опасни и необикновено жестоки, но някои от тях били много интелигентни.
Като Мимир - пазачът на извора на мъдростта. Повечето великани
обаче, живеели като зли диваци, заедно с опасни чудовища, с които сключвали
съюзи. Различни видове джуджета обитавали свят, паралелен на
света на боговете и хората. Джуджетата-ковачи живеели
изключително под земята, където майсторели оръжия и вълшебни накити. Те
притежавали невероятни тайни умения за производството им. Други джуджета,
наречени Коболди, живеели понякога в къщите на хората и нощем
помагали в най-тежките домакински работи. Хората обаче, много рядко можели да ги
видят. По принцип, джуджетата били приятели на хората и боговете, но най-често
избягвали да ги срещат. Ако някой обаче им сторел зло, те умеели да се
противопоставят и да си отмъщават. Различни от джуджетата били
елфите, които принадлежали към въздушните сфери и викингите се
страхували от тях. Тези млади и красиви същества се появявали в лунните нощи,
танцували по поляните и съблазнявали юношите, защото красотата им ги привличала
неудържимо. Почти прозрачни и неуловими, те символизирали нощните сили и
юношеските желания. Всеки, който се включвал в танца на елфите, напускал
човешкия свят. Елфите се разпръсвали при първи петли.
Противно на повечето народи, викингите вярвали, че боговете им са
смъртни. И не само смъртни, но и непрекъснато подлагани на опасности. Те
стареели много бавно и не времето ги заплашвало, а непрекъснатите съюзи между
великани и чудовища. Викингите смятали, че два гигантски вълка преследвали
ежедневно слънцето и луната. Те вярвали, че ако успеят да ги настигнат и
погълнат, това ще бъде краят на света. Те вярвали, че краят ще настъпи след
атакуването и разрушаването на обителта на боговете - Асгард.
Светът на боговете бил орисан да изчезне след последната битка, наречена
Рагнарок, в която всеки трябвало да даде доказателства за
върховното качество на война - смелостта.